Народното събрание отхвърли законопроект за въвеждане на нулеви ставки на ДДС за хранителни стоки, лекарства в хуманната медицина и учебни помагала и учебници, произведени в България, предаде БГНЕС.
Законопроектът е дело на парламентарната група на "Атака", като бе подкрепен единствено от всички техни представители и по един от БСП, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. С общо 73 гласа "против", 13 "за" и 52 въздържали се предложението на "Атака" бе отхвърлено.
Според вносителите икономическата криза в страната е засегнала гражданите с най-ниски доходи, а цените на стоките от първа необходимост като хлябът и лекарствата и учебниците растат неконтролируемо. Според "Атака" първа стъпка към спиране на поскъпването е въвеждането на нулева ставка за хляб, лекарства и учебници. В мотивите на законопроекта е записано, че това няма да ощети бюджета, защото "с повишаването на всички цени, растат и приходите от ДДС". От друга страна, поевтиняването на лекарствата ще позволи на здравните заведения и на НЗОК да получат възможност за финансово стабилизиране, пише в мотивите си Волен Сидеров.
"Ниските доходи, отчайващата покупателна способност, съчетани с прогресивно повишаващи се цени на храните в България, поставиха множество български домакинства в състояние на невъзможност за закупуване на основни хранителни стоки", каза при представянето на предложението депутатът от "Атака" Илиян Тодоров. Той отчете, че България е една от малкото без диференцирани ставки за ДДС, с изключение на туристическия бранш, където ставката е 9%. "Докато в страната ни ДДС върху хранителни продукти е 20% при минимална работна заплата в размер 174,35 евро за България, то в Чехия ДДС за хранителните продукти е в размер на 15% при 312,87 евро минимална работна заплата", защити предложението си Тодоров. Различни са ставките на хранителни продукти и в други държави - 19% в Германия, 13% в Гърция, 10% в Испания, 19,6% във Франция, 10% в Италия, 18% в Кипър, 3% в Люксембург, 0% в Малта, 6% в Холандия и много други, като навсякъде минималната работна заплата е по-висока.
Поради причината, че производителите на храни в ЕС са облагодетелствани спрямо българските земеделски производители чрез нивата на субсидиите, което е довело до унищожение на родното производство, от "Атака" предлагат нулевите ДДС ставки да важат само за стоки, произведени в България. В законопроекта тази част е записана като "месни продукти", което предизвика подигравки заради правописната грешка по време на дебатите.
Основните критики на законопроекта дойдоха от депутатите на ГЕРБ, които обявиха, че няма да подкрепят законопроекта, тъй като той е популистки. Лъчезар Иванов попита откъде ще дойдат 1,2 млрд лева, колкото ще струват тези мерки на страната. В отговор от "Атака" предложиха да се въведе ДДС върху хазарта, каквото в момента няма, но представители на почти всички парламентарни групи обявиха, че към момента такова предложение няма, а в законопроекта за въвеждане на нулеви ставки действително не е записано как ще бъде покрита дупката, която се открива при евентуално приемане на това предложение.
Законопроектът бе подкрепен по принцип от Георги Кадиев от БСП, който обяви, че в България има нужда от дебат за въвеждане на диференцирани ставки. Кадиев обаче също отправи критики към предложението на "Атака". "Политиката от години е единна ставка поради две причини - приходи в бюджета и по-лесно администриране. Първо - наистина не се казва откъде ще дойдат приходите, които се губят за сметка на тези мерки. По отношение на администрирането - детски стоки ли са, например, 36-ти номер обувки, които няма да се носят от дете или какво се случва, ако аз отида да си купя видео игра", попита Георги Кадиев.
Съществува опасност при въвеждане на една или две стоки с преференциални ставки веднага и други поискат по-ниски ставки, предупреди той. Кадиев обаче обяви, че ще подкрепи законопроекта в частта му за лекарствата, като каза, че би предложил 10% ставка, а не 0% като компромисно решение.
По темата от трибуната се изказа и лидерът на ДПС Лютви Местан, който обяви, че социална политика не трябва да се провежда чрез данъци, а освен това 43-ото Народното събрание трябва да прояви приемственост по отношение на Закона за ДДС от гледна точка съхраняването на унифицираната ставка. Местан обърна внимание и на въпроса за практиката на предишното правителство да не възстановява навреме ДДС или да го прави "по признака на политическата лоялност на бизнеса към политическия субект" и призова новият кабинет да прояви приемственост и по тази практика.
Така или иначе законопроектът не събра достатъчно гласове, за да получи поне принципна подкрепа на първо четене и няма да бъде разглеждан отново нито в бюджетна комисия, нито в пленарна зала.
