Промени в Закона за гарантиране на влоговете прие на първо четене мнозинството в 43-тото Народното събрание, предаде БГНЕС.
Депутатите разгледаха два отделни законопроекта с поправки в този закон - на Министерски съвет и на БСП, като след гласуване беше приет единствено законопроекта на кабинета, а този на БСП бе отхвърлен.
Какво се прие на първо четене
Разширява се защитата на влоговете в българските банки, постановява се изплащане на гарантираните депозити седем дни след установяване на неплатежоспособност на финансовата институция и възможност Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да предоставя средства за предотвратяване фалит на банка.
Остава размерът от 196 хил. лв. за на гарантираните влогове на едно лице, но изключение относно сумата ще се допуска за лица, които са придобили право върху влог при сключване на имотна сделка, изплащане на обезщетения при развод, наследство при смърт или компенсации за прекратени трудови отношения. В тези случаи гарантираната сума става до 250 хил. лв. за срок от три месеца от момента, в който сумата е кредитирана по особена сметка на вложителя, открита за някоя от посочените цели, или от момента, в който вложителят е придобил правото да се разпорежда със сумата на влога.
Ускорява се и изплащането на гарантираните влогове и това вече ще става в срок от седем работни дни от установяването на неплатежоспособността на банката, а не както е сега - 20 дни след отнемане на лиценза на финансовата институция. Изплащането на парите по гарантираните влогове може да отлага най-много до три месеца и то само в случаите, когато трябва да се прецени дали дадено лице има право върху депозита, влогът е обект на правен спор или върху него има наложени от правителството или международни организации ограничителни мерки.
Ако наличните средства във ФГВБ не са достатъчни за покриване на задълженията му по изплащането на влогове в банка в неплатежоспособност, тогава управата на ФГВБ може да поиска от банките да преведат извънредни премийни вноски в размер до 0.5% от гарантираните влогове към последното тримесечие, предхождащо датата на превеждане на вноските. Годишните премийни вноски ще се определят на база на размера на гарантираните влогове и на степента на риска, поет от съответната банка. ФГВБ ще може да покрива недостига си на средства чрез заеми, набрани с облигационна емисия, както и чрез кредити от държавния бюджет, одобрени с решение на Министерския съвет (чл. 18). Ползваните от ФГВБ заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от Министерски съвет, пише още в законопроекта на правителството.
Подобна промяна бе осъществена още с приемането на Закона за държавния бюджет в края на миналата година. С промените в заключителните разпоредби на закона за бюджета мнозинството записа, че Фондът за гарантиране на влоговете може да ползва заеми от държавния бюджет след решение на Министерски съвет. Тази промяна обаче важеше единствено за настоящата година, докато с приемането на поправки в самия закон тя ще стане постоянна възможност занапред.
До този момент Законът за гарантиране на влоговете гласеше, че ако средствата във фонда не са достатъчни за покриване на гарантираните депозити, той може да покрие недостига като задължи банките авансово да преведат годишни премийни вноски, да увеличат премийната вноска и други, а евентуален заем от държавния бюджет да става само с решение на Народното събрание.
Дебатът
Според опозицията в лицето на БСП най-големият проблем в промените, предложени от кабинета, се крие в това, че се дава индулгенция на банките да правят каквото си искат и да рискуват прекомерно. "Току що беше направена паралелна Централна банка", каза след гласуването на промените Румен Гечев от БСП. Той обясни, че се дава възможност на Фонда за гарантиране на влоговете да изпълнява функциите на банка с празен чек и винаги когато дадена частна банка закъса да се теглят заеми от държавата, за да се попълни разликата. По този начин на банките се гарантира, че българският народ винаги трябва да плати за действията на финансовите акули, обяви Гечев и нарече това "срам и позор".
По време на дебатите именно член 18 от закона предизвика най-много спорове, като срещу него възразиха и депутати от управляваща коалиция в лицето на Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт. "Когато гласувахме закона за бюджета една част от вас отидоха да спят, а други бяха пияни", обърна се той към опозиция и припомни, че подобна промяна е въведена още с бюджета за 2015 година. В предлагания законопроект на Министерски съвет вече се оказва, че това намерение не е било временно, а постоянно, каза Байрактаров. Кабинетът става този орган, който ще решава какъв заем в какъв момент да се отпуска на фонда, предупреди той и обяви, че при гласуването на второ четене на законопроекта "Патриотичния фронт" няма да го подкрепи в тази му част, тъй като България е парламентарна република.
Срещу този член от закона се обявиха и от БСП, като Чавдар Георгиев обяви, че БСП също няма да подкрепи тази поправка. В отхвърления вариант за законопроект на БСП този въпрос е уреден като освен увеличаване на годишните премийни вноски се дава възможност недостигът да се покрие чрез кредит от БНБ, които предоставят разполагаеми средства на управление "Банково" и от резерва. Според управляващите обаче тази мярка противоречие на европейското законодателство и затова няма как да бъде подкрепена. Точно това каза и ЕЦБ за законопроекта на БСП. Освен това, законопроектът на БСП представлява и заплаха за валутния борд, коментира експертът на ИПИ Калоян Стайков веднага след като станаха ясни подробностите около предлаганото от левите. След като депозитът на управление „Емисионно” се намира в баланса на управление „Банково”, това означава, че срещу него стоят валутни резерви, категоричен беше Калоян Стайков.
Друга ключова промяна в Закона за гарантиране на влоговете е въвеждането на диференцирана вноска от страна на частните банки във Фонда за гарантиране на влоговете. Различна вноска в зависимост от риска отдавна трябваше да бъде въведена, каза по време на дебатите Мартин Димитров от Реформаторския блок. Той бе категоричен, че банките, които управляват при по-нисък риск, трябва да внасят по-ниска вноска и обратно. В противен случай банките знаят, че колкото и рисково да управляват, те ще внасят една и съща вноска и този подход не е добър.
В крайна сметка проектозаконът на Министерски съвет бе приет с 91 гласа "за", 21 "против" и 7 въздържали се