Декларациите за имотите и за конфликт на интереси на хората, които са заемали висши държавни длъжности, ще бъдат скривани, когато те излязат от властта. Така ще остане тайна, ако политик или магистрат внезапно забогатее след напускането си, съобщава в. Сега.
Това следва от становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) до Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, която се занимава с декларациите (КПКОНПИ). От КПКОНПИ поискаха становището заради общия еврорегламент за данните (GDPR), който влезе в сила на 25 май.
В момента на сайта на Сметната палата, която доскоро водеше регистъра на имотните декларации, могат да се открият и документи на магистрати, депутати, министри, съдии, прокурори и други, които вече не са на публична длъжност. Те обаче скоро ще бъдат скрити и данните за почетния председател на ДПС Ахмед Доган например вече няма да са достъпни.
Становището на КЗЛД за свалянето на декларациите от онлайн регистрите е доста витиевато написано, но от КПКОНПИ казаха пред "Сега", че става дума за всички декларации на всички хора в трите власти. От там обясниха, че когато старият публичен регистър се интегрира в новия, от него ще бъдат премахнати декларациите на хората, които вече не са във властта. Ще се вижда само, че някой е подал декларация, но не и какво е съдържанието й. От КПКОНПИ напомниха, че по закон декларации се подават и година след напускането на публичната длъжност.
Според комисията за личните данни на чиновниците по ниските етажи трябва да се публикуват само декларациите за конфликт на интереси, без имотните. От тази година дори най-дребните служители в администрацията са принудени да декларират имотите си и да отговарят на въпроси имат ли яхти и самолети.
Шефът на КЗЛД Венцислав Караджов не бе открит за коментар.
"Да се прилага това за висшите длъжности е особено вредно за обществения интерес", каза пред "Сега" адвокат Александър Кашъмов, който е начело на правния екип на "Програма достъп до информация". Той смята, че трябва да бъде намерен баланс. "Ако някой е бил преди 20 години във властта и вече няма никакви връзки с публичния сектор, той има право да бъде забравен. Но трябва да бъде спазен и балансът с общественото право на достъп до информация и публичността като обществено благо. В този ред на мисли такива формалистично поставени срокове биха били рисковани", коментира той.
Според него не може да се слага знак за равенство между чиновниците и висшите държавни постове: "Позициите по върховете, особено политическите, съсредоточават много по-голяма власт. При държавните служители надделява защитата на личните данни, а при висшите надделява публичният достъп."
Според него скриването на декларациите след напускане на публичната длъжност е непропорционално кратък срок и накърнява правото на достъп до обществена информация. "Една от основните легитимни цели на този вид публичност е да се проверява почтеността на хората, които заемат публични длъжности. А някой би могъл да придобие неоправдано богатство впоследствие. Възможно е някой да е действал при обещание за бъдеща облага. И всички такива случаи ние ще ги хвърлим зад борда и ще позволим на хора, които евентуално се облагодетелстват, да се измъкнат от всякаква публичност. Което е абсолютно неадекватно на обществения интерес и правото на достъп до информация. Както и на задължението на държавата да осъществява превенция на корупцията", допълни Кашъмов.
Трябва да има възможност и за архивиране на декларациите, каза още адвокатът. Така че да могат да бъдат възобновени, ако някой отново се върне в публичния сектор.
Правителството гласува измененията в Закона за защита на личните данни, свързани с GDPR. Проектът беше огласен още на 30 април, но по него постъпиха десетки критични становища. От КЗЛД, която стои зад проекта, обявиха, че забележките ще бъдат взети предвид. От правителството обаче не огласиха текстовете на проекта. Те ще станат ясни при внасянето му в Народното събрание.
