НАТО поставя България твърдо в лагера на консуматорите, а не на източниците на сигурност. Това се казва в доклад на Северноатлантическия пакт за състоянието на българската отбрана, който е обсъждан на 10 и 11 септември в София на двустранните консултации за преглед на националните отбранителни планове и тяхното финансиране между НАТО и България. Докладът е видян от БГНЕС и излиза на бял свят след като лично премиерът Бойко Борисов взе отношение относно пропускането на руски самолети с декларирана хуманитарна помощ за Сирия. Борисов говори открито, че предпочита да пропусне самолетите и след това да се обяснява пред НАТО, вместо да се съобрази с ангажиментите ни към Алианса.
В документа за състоянието на българската отбрана неколкократно е обърнато особено внимание на факта, че разходите за армията ни непрекъснато спадат, което намалява качеството на войската ни.
В началото на доклада е констатирано, че през 2014 г. средата на сигурността на България се промени драматично. Украинската криза има дестабилизиращ ефект за българската сигурност и използването на хибридна война от страна на Русия буди дълбока загриженост. Анексирането на Крим от Русия значително промени баланса на силите в Черно море, поради което създаването на Интеграционен център на натовските сили като елемент от Плана за готовност за действие на НАТО е приоритет за България. В допълнение България развила мерки за противопоставяне на заплахата от Русия. Бързото завземане на територии и влиянието на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) в Близкия изток е друг риск за националната сигурност. Свързаното с това увеличаване броя на бежанците от Близкия изток и проникването на терористи и престъпни елементи също буди загриженост, констатира докладът.
Политиката на България в сферата на сигурността и отбраната цели гарантиране на националния суверенитет, сигурността, независимостта и националния интегритет на страната в рамките на международни организации, включително НАТО и ЕС. Тази политика се основава на принцип, че заплахите за сигурността в голяма степен ще бъдат разгледани отвъд националните граници и поради това се изисква българските въоръжени сили да могат да се разгърнат и да действат в чужбина. Това е присъщо на Националната стратегия за сигурност от 2011 г. (НСС) и Националната стратегия за отбрана за 2011 г. (НСО). За постигането на приоритетите ще са необходими значителни финансови ресурси, които към днешна дата не са предвидени от правителството.
Отбелязано е реструктурирането на отбраната и разработване на единен набор от съвременни, ефективни, професионални сили, способни на териториална отбрана и/или участие в пълния спектър от мисии в чужбина. Това се изразява при сухопътните войски в разформироването на механизирана бригада, за да бъдат осигурени средства за укрепване на останалите две бригади. Личният състав на силите за защита от химически, бактериологични, радиоактивни и ядрени оръжия (CBRN), както и на разузнавателните полкове също е намален до батальони, а броят на батальоните за CBRN е намален от три на два. При военноморските сили две флотски бази са обединени в една-единствена с две станции. При ВВС техническата поддръжка беше консолидирана в една база, изтребители и учебни звена бяха разположени съвместно с друга авиобаза, а хеликоптерите и транспортни единици са прегрупирани в трета авиобаза.
В документа е отбелязано и съкращаването на личния състав на българската армия от 44 100 души през 2010 г. на 37 100 през 2014 година (на практика става дума за 29 000 бойци, 8100 цивилни служители и 3400 запасняци). Проблемът е, че военният бюджет е намаляван в съответствие със съкращаването на личния състав, поради което не са били освободени средства за реинвестиране в отбраната. В тази връзка има спешна необходимост от финансиране модернизирането на екипировката, критична необходимост от адекватно обучение и участие в учения на персонала и поддържане на компетентността в съответствие със заеманите постове, отбелязват авторите на документа. Нивото на финансовите ресурси за отбраната в момента прави невъзможно балансирането между българската решимост за участие в подсилващи операции и подготовката и модернизирането на въоръжените сили на България, подчертават аналитиците.
В предвидения значителен ръст военни разходи през 2018 г. НАТО вижда вероятността именно през тази година да бъде предприето от България закупуване на бойни самолети. В същото време е отбелязано, че поради скромните разходи за периода 2016-2018 г. няма да има възможност за никакви големи проекти и модернизация на въоръжените ни сили.
За пореден път е направена равносметката, че БВП на страната ни се е увеличил със 7,6% от 2007 до 2015 г., докато разходите за отбрана са спаднали от 1,71% през 2010 г. на 1,13% през 2015 г. Въпреки това обаче са предвидени придобиването на нови многофункционални бойни самолети и осигуряване на интегрирана логистична подкрепа; модернизиране на фрегатите Е-71; създаване на батальонни бойни групи в рамките на механизираните бригади; придобиване на триизмерен радар; придобиване на високопроходими патрулни превозни средства; развиване на технически системи за стратегическо разузнаване; инвестиции в киберотбраната и др.
Недостигът на средства също така ограничава или изключва реализиране на придобивки за армията ни в сферата на т. нар. проекти за умна отбрана.
След няколко фалстарта, включително неуспешен опит за провеждане на Подробен преглед на сигурността и отбраната, Министерството на отбраната издаде документ за визиите си.
