Около 20-30 ноември се очаква да стане ясно кой ще е новият председател на КПКОНПИ (Антикорупционната комисия). Това стана ясно след днешното заседание на Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в парламента.
Процедурата ще върви по досегашните правила, ако няма промяна от парламента. От кандидатите ще се изисква да подадат имуществени декларации, макар че по закон такива декларации дават само хора, заемащи публични постове. Не се предвижда предварителна проверка на тези декларации за допускане до изслушване на кандидатите. Освен това, проверка на такава декларация отнема време и едва ли ще бъде завършена преди избора.
Съгласно закона кандидатът подава декларация и след избора се извършва проверка. Трябва да е придобил статут за да се направи проверка на декларацията му с реалното положение, обясни председателят на атикорупционната комисия Борис Ячев. Според него най-добре би било в пленарна зала да се приеме срок от 1 месец, в който след избора да се направи такава проверка.
"Ако в зала все пак мнозинството реши, че е възможно да бъде наложена проверка, нямам нищо против. Това ще удължи процедурата, според това колко време ѝ е необходимо на КПКОНПИ да извърши проверка. За да бъде детайлна и обективна, трябва поне месец. По-скоро бих подкрепил предложение когато бъде избран председател да се даде срок от около месец за проверка. Все пак, попълването на тази декларация е свързано с отговорност. Трябва да е съвсем лекомислен кандидатът, попълвайки декларация с невярно съдържание. Не виждам проблем проверката да се извърши след избора", обясни Ячев.
Зам.-председателят на антикорупционната комисия Кристина Сидорова обаче настоя за гаранции, че няма да се стигне до подобен случай като този с декларацията на досегашния председател на КПКОНПИ, като се предвиди предварителна проверка на имуществените декларации на каниддатите. "При избора на Пламен Георгиев месеци по-късно се оказа че в декларацията му за конфликт на интереси има разминаване", изтъкна тя и постави въпроса какви са гаранциите, че сега пак няма да има.
Резерви бяха изказани и по отношение на кратките срокове по процедурата преди изслушването и невъзможността да се извърши предварителна проверка за конфликт на интереси. Законът изисква декларация, която се подава предварително с презумцията кандидатът да бъде чист, без конфлит на интереси, а не след това да си носи последствията, но би трябвало да се направи проверка предварително, както се проверява дали каниддатът е бил сътрудник на службите за сигурност, бе изтъкнато в дискусията. За 14 дни не може да се направи детайлна и обективна проверка, съгласиха се депутатите и въпросът остана за дебат в зала. Председателят на комисията пое ангажимент да обсъди с КПКОНПИ каква е техническата възможност в рамките на този 14-дневен срок да бъдат проверени декларациите на кандидатите.
Подхвърлена бе и идеята председателят на КПКОНПИ да бъде предлаган от опозиционните партии. Това може да стане само при съгласуване между политическите сили, категоричен е председателят на антикорупционната комисия Борис Ячев. "Ако има общо политическо решение, би могло да стане. Има такива примери в други европейски държави, но трябва да има политическо съгласие", заяви той.
Запитан дали някой от сегашната КПКОНПИ се очертава като каниддат за председател, той заяви, че настоящият зам-председател на КПКОНПИ няма нужния 10-годишен стаж, а за останалите не е запознат.
Според приетите на ниво комисия правила за избор на нов председател на КПКОНПИ 14 дни са предвидени за номиниации, 7 дни ще имат кандидатите да представят концепциите си и следва изслушване в антикорупционната комисия на парламента. Тя представя доклад с резултата и оттам нататък всичко е в ръцете на председателя на парламента да го вкара в дневния ред на пленарна зала. Според председателя на антикорупционната комисия още през ноември ще имаме нов председател на КПКОНПИ. Изслушването и събирането на документи може бързо да се направи, убеден е той.
Припомняме, че КПКОНПИ остана без председател след скандала с терасата на предишния си ръководител Пламен Георгиев, който е стана емблематична част от сагата "Апартаментгейт". Към момента временен председател на Антикорупционната комисия е нейният заместник-председател Антон Славчев, който обаче няма юридическо образование, а такова се изисква за заеманата длъжност. Припомняме, че той, както и Пламен Георгиев, също е замесен в аферата "Апартаментгейт" - при това дори с по-голяма тераса от тази на Пламен Георгиев. Въпреки това, Славчев остана в Антикорупционната комисия и дори я оглави временно.
Помолен да коментира идеите председателят на КПКОНПИ да не е задължително с юридическо образование, Ячев заяви: "Не съм им привърженик - да е с образование, различно от юридическо, примерно да е хореограф или художник. Все пак с неговия подпис се решават съдби. Юридическо образование и познания в областта на правото е много важно, за да може този човек да подпише съответно решение на комисията, с което започва отнемане и конфискация на имущество. Затова тези предложения са замразени, защото звучаха екзотично".
Освен това, Георгиев получи работата на консул във Валенсия, като премиерът Бойко Борисов даде следното обяснение за това: "Да, много работа е свършил за държавата, но не мога да търпя да ми се задава този въпрос – за една тераса. Не мога така, да ми стои месеци наред на вниманието". На въпрос защо тогава наградата е работа във Валенсия, с годишен доход над 100 000 евро, отговорът на лидера на ГЕРБ беше, че не можел да остави Георгиев на улицата, при тези, чиито пари конфискувал. А по отношение на нивото на испански език на Георгиев, след като стана ясно, че и там има проблем, Борисов отговори в типичен стил: "Ще помоля моя приятел Христо Стоичков да го изпита".
