Парламентът прие на второ четене изцяло новия Закон за хората с увреждания. Законът предвижда предоставянето на всички мерки за подкрепа да се осъществява от една структура, която трябва да осигурява подкрепа на хората с увреждания и да създава възможност на държавата по-ефективно да организира политиката за тяхното приобщаване.
Създаване на Съвет за наблюдение
Той ще се състои от 9 членове – по двама ще се определят от омбудсмана и председателя на Комисията за защита от дискриминация, четирима ще бъдат излъчени от организациите на хората с увреждания и един – от БАН. Мандатът на всички членове ще бъде с продължителност 4 години, а те няма да получават възнаграждение за дейността си. Съветът ще трябва да заседава веднъж на 3 месеца и представя в Народното събрание доклад за дейността си. Новият орган ще работи за защита и гарантиране на правата на хората с увреждания, сътрудничество и взаимодействие с държавните и местните органи и с гражданството общество.
Под шапката на Държавна агенция за хора с увреждания
Законопроектът предвижда от 1 януари 2021 г. създаването на Държавната агенция за хората с увреждания, която да осъществява дейности, свързани с изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите и координиране на политиката за правата на хората с увреждания. Целта е единната структура да координира изпълнението на цялостната държавна политика за правата на хората с увреждания.
Националният съвет за хората с увреждания ще се ръководи от вицепремиер
Такова беше и първоначалното предвиждане в законопроекта, но текстовете бяха променени от ГЕРБ след скандала с бившия вицепремиер Валери Симеонов. След като майките на деца с увреждания от „Системата ни убива“ поискаха неговата оставка, повод за която станаха думите по техен адрес „кресливи жени“ с „уж болни деца“, се оказа, че като ресорен вицепремиер той трябва да поеме Съвета. Тогава управляващите разписаха, че той ще се ръководи от социалния министър, но след настояване на самите майки старото положение беше върнато.
Ще бъдат определени координатори по правата на хората с увреждания
Новият закон цели да защитава и гарантира правата на хората с увреждания, както и да създаде условия за социалното им приобщаване. Основните принципи на закона са личен избор и независимост на хората с увреждания и семействата им, равнопоставеност и недискриминация. Средствата, които ще се отпускат на хората с увреждания са за медицинска, трудова и психологическа рехабилитация, образование и професионално обучение, както и достъп до социални услуги и лична помощ.
Индивидуалната оценка излиза на преден план
Оценката ще изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните дейности. Тя ще се изготвя по настоящ адрес от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане“, която ще се прави по искане на човека с увреждане или упълномощено от него лице. Хората с увреждания ще подават заявление-декларация, формуляр за самооценка за затрудненията им в домашни условия и извън тях, медицински документи или експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Документите ще могат да се подават лично в дирекциите „Социално подпомагане“ или по електронен път.
Финансова помощ по няколко направления
Съгласно индивидуалната оценка хората с увреждания ще имат право на финансова подкрепа за помощни средства, за приспособления, съоръжения и медицински грижи. Хората ще имат право още на финансова подкрепа и за лично моторно превозно средство, за приспособяване на жилище, за балнеолечение или рехабилитация, за наем на общински жилище. Директорите на дирекции „Социално подпомагане“ ще издават заповедите за отпускане на финансовата подкрепа. Въз основа на индивидуалната оценка ще се издават направленията за предоставяне на лична помощ с брой часове, социални услуги или вид подкрепа.
Задължението на работодателите да определят работни места за назначаване на хора с увреждания предизвика дебат в пленарна зала. Част от „Обединени патриоти“ поискаха квотите да отпаднат, но това предложение не срещна одобрението на мнозинството. От парламентарната трибуна мярката бе оспорена от лидера на НФСБ и бивш вицепремиер по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, според когото механизмът на санкциите и вменяване на такова задължение на работодателите не са правилни.
Така от днес всички работодатели ще имат задължението да назначат един човек с трайни увреждания, ако предприятието им се състои от 50 до 99 работници или служители. Ако то имат над 100 работници, тогава хората с увреждания трябва да бъдат 2 на 100 от средносписъчния състав. При неизпълнение са предвидени и санкции.
Управляващи и опозиция отново се хванаха за гушите
Управляващи и опозиция за пореден път влязоха в спор в парламента заради отсъствието на лидера на БСП Корнелия Нинова при гласуването на част от разпоредбите в новия Закон за хората с увреждания. Заради първоначално постигнатия консенсус по преобладаващата част от текстовете, работата по второ четене в пленарна зала протичаше без много дебати. Нормалният ритъм обаче бе нарушен от Десислава Атанасова от ГЕРБ, която отправи процедурно предложение за прегласуване на една от разпоредбите. От парламентарната трибуна тя се аргументира с отсъствието на лидера на левицата от зала, както и с факта, че от БСП са внесли алтернативно предложение, а Нинова не е там да го защити. В крайна сметка текстът бе прегласуван, а за да защити председателя на партията, на трибуната излезе народният представител Георги Гьоков. Той обвини председателстващия заседанието Емил Христов, че е допуснал агитация под формата на процедура.
