Парламентът прие на първо четене бюджета за догодина.
„За“ гласуваха 115 народни представители, сред които представителите на ГЕРБ, "Обединени патриоти", един депутат от "Воля" и един независим. Гласовете "против" бяха 85 и дойдоха от БСП и ДПС. Нямаше нито един "въздържал се".
На гласуването в пленарна зала присъстваха министрите Владислав Горанов, Цецка Цачева, Кирил Ананиев, Боил Банов, Теменужка Петкова, Росен Желязков, Бисер Петков, Младен Маринов, Красимир Вълчев, Нено Димов.
Бюджетът за 2019 година предвижда растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се повиши до 3,7%, безработицата се очаква да се понижи до 4,8%, а средногодишна инфлация да бъде 3%.
Размерът на приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) за 2019 г. е 43, 857 млрд. лева или 37,7 % от БВП. В консолидираната фискална програма за 2019 г. се предвижда размерът на вноската на България в Общия бюджет на ЕС за 2019 г. да бъде 1,282,1 млрд. лв., или 1,1% от БВП.
За догодина е предвидено по консолидираната фискална програма (КФП) да има 600 млн. лева дефицит, т.е. 0,5% от БВП.
Увеличение на разходите за 2019 г. спрямо 2018 г. се наблюдава при разходите за персонал, за социално и здравно-осигурителни плащания, за субсидии и за капиталовите разходи. Ръстовете се дължат основно на политиката по доходите, включително и в сектор образование, на планираните инвестиции в сектор отбрана и сигурност, на инвестициите, свързани с въвеждането на ТОЛ системата, и на разходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Приоритетите на Бюджет 2019:
1. Социална политика
- За социална закрила и равни възможности – за целеви помощи за отопление са предвидени допълнително по 40,4 млн. лв. за всяка година от прогнозния период (50% повече спрямо средствата през 2018 г.);
- За хората с увреждания – за гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания при неговото приемане са предвидени допълнително по 150 млн. лв. за всяка година от прогнозния период;
- За социално включване – във връзка с въвеждането на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца, по бюджета на МТСП са разчетени 7 млн. лв. Размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева.
2. Образование
Политиките за достъпно и качествено образование се осъществяват чрез цялостен интегриран подход, базиран на обвързаните и съгласувани действия на институциите на национално и местно равнище. Средствата от държавния бюджет основно са насочени към четирите стълба за финансиране на системата съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, както и към финансиране обучението на студенти и докторанти, определено въз основа на комплексната оценка на качеството на обучение.
3. Отбрана
Спазено е изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1,839,3 млрд. лв., което представлява 1,58% от БВП.
4. Политика по доходите
Заложена е мярка за увеличение с 10% на средствата за заплати в публичния сектор и осигурителни вноски от 2019 г.
На секторно ниво е разчетено:
- за образование - увеличение на заплатите на учителите средно с 20% с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.
- увеличаване на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
- увеличаване на средствата за персонал в системата на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието.
Мерките с фискално въздействие в осигурителната и пенсионната политика включват:
• увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 3 000 лв.;
• увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2019 г. в размер на 560 лв., за 2020 г. – 610 лв. и за 2021 г. – 650 лв.;
• увеличаване на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.;
• увеличаване от 1 юли 2019 г. на максималния размер на получаваните една или повече пенсии на 1 200 лв. (40% от размера на максималния осигурителен доход за съответната година).
От 1 юли 2019 г. всички пенсии отпуснати до 31 декември 2018 г. се увеличават с 5,7% (процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО), при отчитане на новата тежест на една година осигурителен стаж.
Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Основно предизвикателство пред общините e привеждане на фискалните показатели и правилата за дълга и финансовото състояние в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, както и продължаване на действията за финансово оздравяване с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси. Специално по отношение на предвиденото за общините, кметът на Елин Пелин Ивайло Симеонов беше категоричен - държавата наказва общините, които не задлъжняват.
Приходите на общините, разчетени за 2019 г. нарастват с 120,8 млн. лв. спрямо разчетените за 2018 г. - заради повечето пари от имуществени данъци, приходи и доходи от собственост и общинските такси. Най-високи постъпления са предвидени от имуществени данъци – с 60,4 млн. лв. над разчетените в КФП за 2018 г.
В проекта на бюджета за 2019 г. са включени размерите на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в общ размер 3 745,8 млн. лв. Предвиденото увеличение, спрямо приетите с бюджета за 2018 г. е с 481,7 млн. лв., в т.ч.: на общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 453,7 млн. лв.; на изравнителната субсидия – с 10,0 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 3,0 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи - с 15,0 млн. лв.
I. ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ НА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г.
Приходите, помощите и даренията ще са общо 25,693,3 млрд. лв. Тази сума е по-голяма от сумата по бюджета за 2018 г. с 2,177,5 млрд. лв. - главно заради чаканите повече пари от по-високи данъци, малко над 2 млрд. лева.
Общата сума на разходите е 13,323,7 млрд. лв. и е по-голяма от разходите за 2018 г. с 1,400,4 млрд. лв. За 2019 г. се предлага вноска в общия бюджет на Европейския съюз на сума 1,282,1 млрд. лв. Тази вноска е по-голяма със 148,2 млн. лв. от вноската за 2018 г.
Дефицитът ще е 399,3 млн. лева, което е с 224,2 млн. лева по-малко от 2018 година.
Номер едно по разходи е МВР - 1,5 млрд. лева, като за персонал са предвидени 1,3 млрд. лева. За сравнение за здравеопазване са предвидени 548 млн. лева разходи, от които само 245 млн. лева за персонал, а за образование - 664 млн. лева разходи, от които 372 млн. лева за персонал. Общо разходите за полицията са повече, отколкото за образование и здравеопазване
II. БЮДЖЕТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2019 г.
За бюджета на Народното събрание за 2019 г. са предвидени приходи от 1,5 млн. лв. и разходи от 79,3 млн. лв. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет (трансфери) са 77,8 млн. лв. От общата сума на разходите текущите разходи са 65,2 млн. лв., капиталовите разходи са 13,6 млн. лв. и резервът за неотложни и непредвидени разходи е 0,5 млн. лв.
III. БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2019 г.
Общите приходи са в размер на 116 млн. лева, главно от имоти. Разходите са 704,3 млн. лева, но ВСС искаше почти 65 млн. лева повече! Резервът за 2018 г. се запазва на нивото на 2018 г. - 600 хил. лв.
ДЕБАТИ
Всяка година с бюджета задоволяваме по-добре обществените нужди, без да създаваме диспропорции в икономиката и да обременяваме с дългове. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов по време на представянето на Закона за бюджета за 2019 г.Днес ще водим дебат по фискалната рамка за 2019 г., която стриктно отразява и следва заложените приоритети в програмата на правителството“, каза Горанов. По думите му растежът на БВП е прогнозиран да се увеличи по линия на публичното потребление и инвестиции и номинално да достигне до равнището на 116 млрд. лв. в края на 2019 г. „За последните две години БВП се увеличава постепенно, като номиналният ръст се увеличава на 10 млрд. лв., до края на мандата на това правителство анализите показват, че той може да надмине 130 млрд. лв“, заяви още министърът на финансите.
Няма да подкрепим бюджета за 2019 година. Това заяви зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев.. „Бюджетът не е торба с пари за социални плащания. Той е основният финансов инструмент за правене на икономическа политика“, коментира той. „Бюджетът за следващата година не отразява цикъла на икономическото развитие и не подкрепя растежа“, заяви Йордан Цонев. По думите му българската икономика бележи растеж, но той не се дължи на провежданите политики, а на увеличеното потребление. „В годините на растеж бюджетът трябва да бъде на излишък, да се спестяват достатъчно средства, за да се посрещат разходите“, обясни Йордан Цонев. „Продължава неправилното планиране на самия бюджет, с високи капиталови разходи, които не се разходват. Излишъкът се разходва с постановление на МС“, каза още депутатът от ДПС.
Народният представител от ПГ на „БСП за България“ проф. Румен Гечев се изказа критично за бюджета. "Правителството ни предлага бюджетна фискална политика, която води към забавяне на икономическия растеж“, каза той. Според него освен, че намалява чуждите инвестиции, правителството нищо не казва в бюджета за това как те се компенсират. Проф. Гечев посочи, че когато инвестициите заобикалят България, а вътрешните такива не са достатъчни, обикновено се увеличават инвестиционните бюджетни разходи, за да се помогне икономиката на страната. „Нашето правителство отказва да увеличи тези инвестиционни разходи“, коментира той. Народният представител добави, че управляващите са нарушили Закона за бюджета за настоящата година и не са изпълнили 10 млрд. лв. По думите му в бюджета на Република България липсва специален инвестиционен фонд, дългосрочен, насочен към развитие на икономиките. „Германия има 15-годишен хоризонт на инвестиционна политика, разбита по години“, каза проф. Гечев и добави, че във Франция ситуацията е подобна.
