Българите, живеещи в чужбина, да могат да гласуват при национален референдум. Това приеха депутатите, но само на първо четене.
Условието е в новия Законопроект за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, внесен от ГЕРБ. Той беше одобрен със 96 гласа „за”, 5 „против”, а 19 „въздържал се”. Всъщност от общо шест законопроекта само този на ГЕРБ мина.
Съгласно нормите се редвижда още президентът да определя дата за произвеждане на национален референдум след посочените в ал. 1 срокове, когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на парламента предстоят избори. В този случай националният референдум и предстоящите избори се произвеждат на една и съща дата.
При провеждането на национален референдум и местни избори на една и съща дата общинските избирателни комисии изпълняват функациите по организирането на национален референдум на териториите на общините.
Останалите пет законопроекта за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление бяха отхвърлени. Три от тях бяха внесени от „Атака” и предвиждаха право да гласуват на национален референдум да имат гражданите на България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума и придобили основно образование. Гласуването е задължително за всички граждани, които имат право. Второто отхвърлено предложение на „Атака” беше НС да приема решение за провеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 200 000 български граждани с избирателни права. От АБВ и Реформаторския блок имаха сходни предложения, също отхвърлени от депутатите. От АБВ настояваха предложението, предмет на референдума, да бъде прието, ако в него са участвали не по-малко от 40 на сто плюс един глас от гражданите с избирателни права за общински съвет в съответната община и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
Всъщност с решенията си депутатите от ГЕРБ оставиха прага за действителен референдум на досегашното ниво - поне толкова гласоподаватели, колкото е имало на последните парламентарни избори преди провеждането на плебисцита.
