Първата октомврийска неделя за България е съдбоносна. Слънчевият 5-ти е ден за избор. За онези, които са решени да упражнят правото си на вот, тръпката е по-особена. За партиите напрежението е огромно. За коалицията "БСП Лява България" нещата са объркани. Очакванията се люшкат рязко между тайна надежда за по-висок от очаквания резултат и пълен провал от сорта на трета политическа сила след ГЕРБ и ДПС (Не дай боже!)...
Левите си знаят хала. Подготвят се за загуба, но не чак толкова голяма, колкото в крайна сметка им отреди българското общество. Наказанието е жестоко, но заслужено и справедливо. Получиха го за поредицата от безумия на кабинета "Орешарски" в последната година. Заради управленската импотентност на един Главен, горят няколко дузини можещи. Такива са "пустите" партийни закони. Тях най-добре ги познава Мастера.
Стефан Данаилов пристига в столичното 107-о СОУ "Хан Крум" малко след 11 часа, за да заяви с бюлетина поредната си надежда. Ламбо идва усмихнат. Изглежда уморен, но не губи пословичния си оптимизъм. Радва се на слънчевия ден и на младежите, които го посрещат на входа на училището с цветя. Слухът, че легендарният артист е в двора на училището е достатъчен всички жени от секциите да излязат да дръпнат по един фас на стълбите. Майор Деянов е свикнал с интереса и се чувства в свои води. Гласува за демокрацията, обяснява на журналистите, и се надява хората да преборят апатията. Кани и познати, и непознати на кафе и шоколадови бонбони в съседния клуб. За да си поговорят за политика, за нещата от живота. Да си кажат някои истини...
"Партията, ако не се стегне и не почнат сериозни промени, ще станем трета сила! Разбираш ли ме за какво става въпрос?! Партията трябва да се насочи в лявото. Това, което е било нейната функция винаги", започва Мастера, докато раздава автографи – всички "С обич!". Поглежда включения диктофон пред него и не се притеснява. Говори откровено, смело, с огромна емоция, вълнува се. Младежите го слушат като хипнотизирани. Има само един по-възрастен от Ламбо около масата. "В цял свят левичарите са младежите", продължава майор Деянов. "Те са тия, които вървят напред. А ние се гепихме на тоя номер на либералната икономика, това-онова и айде... Видя какво стана", обяснява емоционално той. "И десните, и левите политолози си го казват това! Кого защитаваме ние?! Кого представляваме?!".
В този ред на мисли Стефан Данаилов стига и до огромната си болка – управлението на държавата в последната година. "За мен голяма грешка беше, че направихме този кабинет измислен", признава Ламбо. "Надут балон! И не толкова слаба политика, колкото слаба кадрова политика! А това с Делян Пеевски беше върхът, бе! Това беше върхът! Много съжалявам, че влязох в залата тогава! Аз взех отношение, когато ни го съобщиха. И доста остро говорих. Но влязох в залата да гласувам. Ама нали пуста партийна дисциплина! Така съм възпитан. Сега много съжалявам, защото подозирах какво ще стане. И така стана. Тръгна ужасно. После онези манипулации с атакаджиите – един ден дойдат, друг – не! И цялата работа за какво? Йок, да предпазим държавата да не стъпи на власт отново Бойко. Което беше, според мен, повече лична амбиция – йок, като дойде, ще съсипе държавата, ще съсипе нас! Ние все пак бяхме авторитетна група – 82-ама души в парламента. А ДПС-то са си чисто корпоративна партия, само интереси! Те хванаха всички икономически лостове, всичко!".
Разочарованието влияе силно на Стефан Данаилов. Мастера прави пауза за поредната цигара и продължава тъжно: "Много паднахме, много! А миналата година обстоятелствата бяха по-различни", връща се назад той. "Ако тогава не се бяхме хванали на тая игра и веднага бяхме направили избори, можеше да има по-друг резултат в наша полза. Убеден съм! Тогава имаше други настроения".
Ами бъдещето? Има ли бъдеще Столетницата? "Конгрес трябва по-рано. Ама то зависи и какъв Конгрес", размишлява на глас Ламбо. "Той редовният 2016-а година ли трябва да е? Да, 2016-а. Дотогава ще има още едни избори – предсрочни парламентарни. Пак ще има избори, бе!". И идва ред на "пресния" лидер на БСП Михаил Миков. "Той в самото начало отвреме-навреме ми се обаждаше. И аз още тогава му дадох няколко съвета", отпуска се в удобна откровеност Стефан Данаилов. "Казах му на Мишо да ходи мрачен, нервен, за да респектира на "Позитано". Защото това му е майката!".
Ключът към промяната в БСП изглежда само един - потенциалът на младите. Само той може да отвори вратата за изход от тунела. И Мастера знае добре това. "Аз не ги познавам много-много младите в Партията. Хубаво, че имат амбиции. Ама кой ти отчита тази промяна?! Виж, че навсякъде, където отиде някой от ръководството, всички се заяждат за водачите", ядосва се той и отново се поддава на болката от проблемите: "В по-предишния парламент ние нямахме лекар, бе! Янаки Стоилов и Мая Манолова бяха в Комисията по здравеопазване! Ти разбираш ли какъв резил бяхме?! А си спомням през 2005-а как правихме скица за това какви специалисти ни трябват за Комисиите. То се работи в тези Комисии! И там трябва да има хора, които са запознати с проблемите, със структурите... То и аз разбирам от медицина, защото много ходя по болници. Ама не е това работата".
Стефан Данаилов се оживява. Сеща се за едно време. Не за онова старото преди 1989-а, а за началото на Промяната. "Много време, бе! 25 години от тогава. Помните ли какви митинги се правеха", обръща се към слушателите наоколо. "Хората идваха от сърце, а не по принуда. Обаче гледай к’во стана! Преди да тръгна да гласувам, видях някаква графика по телевизията. За доверието в институциите. Значи – адско недоверие към всички политици! Няма Бойко, няма Мойко! Някои, които тук вървят, в чужбина не вървят. И огромно недоверие в институциите. Как ще се възстанови това? Ама то си го искаше народът – йок да няма държава, да няма държава, а сега държавата е виновна. Държавата ни се обездържави. Либерали, не знам си какво... А така, като ги слушах и някои наши другари в кампанията – абе кажи си гафовете, които си направил. Признай си! Хората искат да чуят това. Защо да не си признаеш?! И да ви кажа – Тройната коалиция беше по-успешна, защото всичко беше разписано!".
Създаването на лявата АБВ е плод на егоцентризма на двама души, категоричен е Стефан Данаилов. Сергей Станишев и Георги Първанов не можаха да се разберат кой да е и от там се получи разделението, обяснява Мастера и чака с интерес резултатите на Алтернативата. "Вижте к’во, те минат ли 1%, започват да получават субсидия", обяснява той. "А субсидията си е бизнес, хляб си е това. Кой им ги дава тези пари?!".
Уморен от сериозните теми, Стефан Данаилов се сеща за съня си от сутрешната дрямка в неделния ден за избори. И артистично разведрява обстановката в клуба. Кампанията го е обладала до такава степен, че я сънува. Отговорността от първото място в листата на 24-и район в София не му дава мира. А посещенията в "Кремиковци" са се впили в съзнанието му и не го оставят на спокойствие дори в съня.
"Аз понеже сутрин ставам рано, правя си кафе, пуша цигари, пускам климатика, става топличко и заспивам отново", разказва артистът като на сцената. "Та, заспал съм аз и сънувам, че съм в кабинета на кметицата. На Фандъкова. А тя трепери такава една, състарена... Викам й: "Какво ви е, болна ли сте?". А тя ми обяснява, че имала няколко въпроса. Трябвало да решим проблемите на "Кремиковци". Аз й викам: "Ще минат изборите, ще се оправите и ще дойдете". По едно време се притесних и тръгнах да викам някой да й помага, че ще се гътне жената. И се събудих...".
Автор: КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Снимки: ИВАН ЙОЧЕВ
