Едва ли някой, който разбира поне малко от българска политика, се е съмнявал, че ако 47-мото Народно събрание въобще успее да роди правителство, то ще бъде един невероятен „тюрлюгювеч“. Това се казва в позиция на Националния изпълнителен съвет на партия МИР.
"Няма как и да не е така при толкова разнообразни, почти несъвместими играчи, обединени най-вече от страха да не бъдат изхвърлени от политиката от изгубилия вече търпение български народ. Затова всички масово (дори „победителите“), се опитват да демонстрират, (искрено, или не съвсем), конструктивност, добра воля и готовност за какви ли не компромиси, само и само да се сглобят някакво правителство", се казва в нея.
"Друг е въпросът дали този „тюрлюгювеч“ от псевдоляво, псевдодясно и нещо по средата, няма да се окаже не само „волатилна“, но и направо „гърмяща смес“ и какъв катализатор ще е необходим, за да избухне рано, или малко по-късно", допълват от МИР.
Публикуваме пълната позиция на позиция на Националния изпълнителен съвет на партия МИР:
Едва ли някой, който разбира поне малко от българска политика, се е съмнявал, че ако 47-мото Народно събрание въобще успее да роди правителство, то ще бъде един невероятен „тюрлюгювеч“. Няма как и да не е така при толкова разнообразни, почти несъвместими играчи, обединени най-вече от страха да не бъдат изхвърлени от политиката от изгубилия вече търпение български народ. Затова всички масово (дори „победителите“), се опитват да демонстрират, (искрено, или не съвсем), конструктивност, добра воля и готовност за какви ли не компромиси, само и само да се сглобят някакво правителство.
Друг е въпросът дали този „тюрлюгювеч“ от псевдоляво, псевдодясно и нещо по средата, няма да се окаже не само „волатилна“, но и направо „гърмяща смес“ и какъв катализатор ще е необходим, за да избухне рано, или малко по-късно.
Партия МИР поставя професионализма и експертното начало като основен стълб на своята програма. В този дух, външнополитическите експерти на партията, на базата на дългогодишен професионален опит и познания, направиха кратък анализ на това, до какво дередже е докарана българската външна политика и в частност, нейната кухня – министерството на външните работи. И каква съдба вероятно му се готви днес.
Тук ще обърнем внимание на две неща. Първо - МВнР е едно доста специфично министерство. Години наред и преди 9-ти септември 1944 г., и до 1989 г., то е играло важна роля на координатор на всички международни инициативи на България и това му е придавало особена тежест и авторитет. След 1989 г., по различни причини, този авторитет бе напълно сринат. Второ – външните министерства са един много сложен, комплексен и фин механизъм, нещо като скъп швейцарски часовник, (не само у нас, а навсякъде по света), защото в тях са преплетени доста разнообразни дейности, свързани с националната сигурност на съответните държави. И с този сложен механизъм не може да си играе всеки, в чийто ръце е попаднал, искат се добри и опитни часовникари.
Няма да се връщаме 30 години назад, макар че не е излишно да се каже, че в началото на „прехода“ МВнР претърпя доста сътресения, даже погроми. Ще се спрем обаче на последните десетина години, маркиращи пагубната роля на правителствата на ГЕРБ и назначаваните от тях външни министри – калинки. Не знаем точно какви критерии за техния подбор е използвал омнипотентният Бойко Борисов, но не е трудно да се досетим. Не искаме да спекулираме и с това, кой „отвън“ му помагаше в техния избор. Но трябва да се признае, че се изисква доста перверзно мислене, за да поставиш на този важен пост все хора, които хем нищо добро не са в състояние да направят за повереното им ведомство, просто защото нямат капацитет, хем проявиха завидни способности да го досъсипят и тотално да смачкат авторитета на българската дипломация – както във вътрешен, така и в международен план. Като се почне от трагичната Румяна Желева, чието най-положително „достижение“ беше, че се задържа само няколко месеца в министерството и затова не можа да натвори особени бели. Но за сметка на това „прослави“ България в ЕС с позорното си представяне като кандидат за еврокомисар.
Като се мине през кумеца на Борисов, Николай Младенов, който добре изпълни „нечия поръчка“ и за нула време успя да осакати професионалната дипломатическа служба така, както Стоян Ганев не можеше и да мечтае. За което получи съответно „международно признание“.
Последваха две поредни „отлични попадения“ – Даниел Митов, последван от Екатерина Захариева. Кой от кой „по-компетентен“. Единият завърши „дипломатическия“ си път в съда – за злоупотреби и безстопанственост и само влиянието на Бойко Борисов, който тогава командваше всички власти, „замете под килима“ делото. Другата „успешно“ ръководеше МВнР, „дооправи“ Закона за дипломатическата служба, (вече достатъчно осакатен от Николай Младенов и други още при „раждането“ му) и освен с роклите на цветя тип „пеньоар“ се проявяваше на международната сцена така „професионално“, че дълго време ще се налага някой да оправя „бакиите“ й. Стига да има такъв!
Сега стигаме до въпроса – кой трябва да оглави външнополитическото ни ведомство днес, в един толкова важен и бихме казали кризисен момент. Когато на България се налага да решава важни въпроси, някои от които могат да имат фатално значение за нейното бъдеще. И тук лаишки грешки и импровизации не са позволени.
Даваме си сметка, че не е добре да оплакваме „нероден Иванчо“ и че е възможно с новото му ръководство МВнР да го чака светло бъдеще. Дай Боже, но защо ли сме изпълнени със скептицизъм. Може би, именно защото вече се нагледахме на какво ли не. А може би и защото през последните седмици станахме свидетели на това, как съдбата на МВнР се прехвърля като горещ картоф от партия на партия и един след друг ни бяха поднесени няколко различни варианти на бъдещи външни министри. И всеки следващ повдигаше разнообразни персонални въпроси, но един беше общ при всеки от посочените кандидати – ще отговаря ли той на рекламирания от новите носители на „промяната“ повик за професионализъм и компетентност.
Още преди експертните преговори, в публичното пространство се завъртя слух, че МВнР, като особено важно министерство, ще бъде поето от победилата на изборите партия. Това изглеждаше напълно естествено. По-неестествен изглеждаше нейният възможен кандидат за външен министър – Даниел Лорер. Чу се „аргумент“ - той имал добра езикова подготовка. Чудесно, ама това не стига, за да си външен министър. Явно човекът сам се усети и си избра друго, пасващо на профила му министерство.
С неговия отказ обаче, изведнъж всички разбрахме, че МВнР всъщност не било чак толкова важно за „ПП“, щом с лека ръка го „дадоха“ на „ИТН“. Дали решиха, че външната политика на България едва ли ще минава през това министерство, както в общи линии е и досега, или трябваше с нещо „апетитно“ да зарадват един капризен партньор? Те си знаят, но фактът си е факт. Което пък, съгласно негласната формула „всяка партия си отговаря за ресорите, които поема“, би трябвало да ни внуши, че за външната ни политика ще се „грижи“, а и ще носи отговорността партията на Слави Трифонов. Звучи малко екзотично, но защо пък не, виждали сме къде по-екзотични решения.
Още на експертните преговори по външна политика експертите на „ИТН“ Димитър Гърдев и Павела Митева демонстрираха, на фона на някои други експерти, едно относително добро професионално отношение. Нищо чудно – и двамата вече бяха се „поотъркали“ в професионалната дипломация. Макар да нямаха особено богат опит в тая област, особено ръководен, те все пак нямаше да се изгубят из коридорите на външно министерство. И ако Митева изглеждаше малко невръстна за външен министър, Гърдев имаше повече „относителна тежест“. Името му вече се спрягаше из медиите… и изведнъж! Съвсем по нашенски, някой хвърли „бомба“ , че бил излъгал нещо в биографията си. Всъщност, на фона на много по-дебели лъжи, които чуваме от наши политици – и преди, и сега, това, което Гърдев бил написал в CV-то си, си е направо невинна детска шега. Не бил служител на ЕК, а само сътрудник на евродепутат, голямо чудо! Но явно това бе достатъчно, за да бъде шкартиран. И заменен за нула време с една дама, която преди време беше номинирана за министър на отбраната в несъстоялото се правителство на Трифонов. Дали в дъното на рокадата няма нещо друго, може само да се спекулира, но тази бърза смяна не звучи особено убедително.
И накрая стигаме до самата дама, която ще поеме ръководството на МВнР. На снимка изглежда сериозна и вглъбена зад очилата. Само че доскоро МВнР се гърчеше под „ръководството“ на една дама с много различни очила и много малко зад тях. Не познаваме добре г-жа Теодора Генчовска, нито лично, нито професионално и не смеем така набързо да даваме оценки за нейните качества. Може да се окаже много качествен и оправен министър. Въпреки че досега не е имала никакъв директен допир с дипломацията, а досегашните й професионални и политически амбиции са били в друга сфера. Но явно някои хора са „дялани камъни“. И все пак, сигурно ще й трябва бая време да влезе в час. И един много добър кабинет, и поне професионални заместници, дано ги намери. А времето не чака. Предстоят много тежки преговори по РСМ, където нашата позиция в момента явно не е приемлива за много държави от ЕС. Ще преговаря най-вече новият ни външен министър.
Жалко е и това, че въпреки надеждите на доста кариерни дипломати и този път не успяхме да видим на стола на външен министър в редовно правителство професионален дипломат. А откога чакаме такъв прецедент. Досега е имал само трима-четирима кадрови дипломати-министри, но в служебни правителства. И май тогава МВнР е работило най-професионално и спокойно.
Та в този дух си задаваме въпроса, толкова ли нямаше един достоен, качествен и приемлив за всички политически сили кадрови дипломат, посланик с опит, знания и стаж, истински „часовникар“ на когото да поверят раздрънкания наш „часовник“, за да го оправи? Едва ли няма такъв. Не е трудно да бъдат изброени поименно десетина такива дипломати, всеки от които би бил чудесен министър. Който още от първия ден ще знае какво трябва да се направи, за да заработи механизмът и заедно с един добър екип да го върне към нормално функциониране за няколко месеца.
И веднага идва вторият въпрос – а дали професионалист начело на МВнР въобще е целта на „някого“? Или напротив, точно такъв човек не искат политиците във външно министерство. Въпреки приказките за „професионализъм“ във външната политика, които всички партии, участнички на преговорите обилно сипеха. Защото такъв човек може да се окаже „трън в петата“. И да не позволи някои познати външни „дипломатически игри“ , или поне да се опита да ги ограничи. Или да направи прокламираните от „политиците на промяната“ необходими съкращения по неудобен за тях начин. Или да предложи промени в Закона за дипломатическата служба, които да ограничат политическите назначения зад граница, като „стегне“ критериите за тях. И да загради разграждания от години двор на външно министерство. Въобще, един професионален министър може да направи куп „непредвидени бели“. Защо пък да се поема такъв риск?
