Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Министър Генчовска отговаря с информация от Google за изчезнала изложба в МВнР

04 март 2022, 17:00 часа • 7623 прочитания

С линк на новина, открита в Google, отговаря на депутатски въпрос за изчезнала в МВнР изложба министърът на външните работи Теодора Генчовска.

„Обръщам се към Вас по повод картините от изложбата „Глаголица" на художника Павлин Петров, част от колекцията пътуващи изложби към Държавния културен институт към Министерство на външните работи на Република България. Изложбата беше създадена като съвместна инициатива на Министерство на външните работи и Асоциация АРИЗ-7, поради огромния интерес към вече съществуващата пътуваща из страната изложба „Глаголица и прабългарски руни“ на същия автор. Официалното откриване на изложбата „Глаголица“ се състоя на 1 ноември 2010 г, по случай Деня на будителите в сградата на Министерство на външните работи и бе лично открита от тогавашния министър Николай Младенов. Сред гостите на откриването имаше както културни аташета, така и посланици в страната ни. Изложбата беше определена като културна ценност с голямо значение за родовата ни и историческа памет, затова по предложение на Министерството бе договорено тя да бъде експонирана на различи места по света с цел популяризиране на българското изкуство, култура и история зад граница“, се казва в отправения към Генчовска въпрос на Цвета Галунова (ПП „Възраждане“).

(Кадър от откриването на изложбата в МВнР на 1.11.2010 г. - Личен архив на Павлин Петров)

Многократните опити на автора да получи информация кога и къде е била излагана изложбата през годините останали без отговор от страната на Министерството. След настояването му да се убеди в доброто състояние и правилното съхранение на 24-те платна му били показани едва 3 от тях с предположение къде е четвъртото. За останалите не могли да кажат къде са. 

Галунова е поискала информация за нахождението, съхранението и експонирането на изложбата „Глаголица“ с автор Павлин Петров през годините, както и къде се намира тя сега и в какво състояние е.

В своя отговор министър Генчовска описва кога, как и с какви мотиви е била предоставена въпросната изложба на МВнР, кога е открита първата изложба и че авторът подарил на министър Николай Младенов едно платно.

„През същата 2010 година проектът на г-н Павлин Петров е бил представян и в Министерството на младежта и спорта, в дефилето на майстори в столицата, както и в Пловдив. През следващите две години има множество представяния в историческите музеи в страната, което показва, че изложбата е продължила своя път“, сочи Генчовска и за справка прилага следния линк: https://novini.bg/razvlecheniq/kultura/61334. (В подзаглавие към въпросната новина, анонсирана от Генчовска, се упоменава, че „Творецът Павлин Петров ще представи своята пътуваща изложба „Глаголица и прабългарски руни" в Регионалния исторически музей - Благоевград на 19 април 2012 година – б.р.).

(Част от отговора на министър Генчовска)

Тя уточнява, че в документацията на Държавния културен институт не присъстват приемо-предавателни протоколи или други документи, описващи произведенията.

„Смятаме, че въпросните работи са предоставени отново на автора след изложбата в МВнР през 2010 година, за неговото национално представяне след това“, посочва още тя.

Художникът обаче твърди обратното

„Аз имам две изложби. Първата е "Глаголица и прабългарски руни" в различни размери платна, даже 2/1 метра – 22 платна. Тя е излагана в Софийската духовна семинария (2008), в БНР, в МОН, в музеи, галерии. Другата е "Глаголица" с 24 платна. Тя е напълно независима. Предоставена е на МВнР. В два размера платна е, за да може по-лесно да се прибира в сандъци и да се транспортира. Общото между тях е, че думата "глаголица" се среща в двете наименования. Отговорът, както виждате, е сякаш аз съм си взел нещата, пък питам къде са, което е абсурдно. Другият проблем в отговора на министъра е, че те не само не разбират за какво става въпрос, но не търсят информация в своите архиви, а в Гугъл. И когато търсиш в Гугъл, а не разбираш какво търсиш, попадаш на грешна информация. И когато не осъзнаваш какво четеш, пишеш грешни неща“, заяви авторът Павлин Петров пред Actualno.com.

(Павлин Петров)

По думите му първата изложба е пътувала чрез Асоциация АРИЗ-7, на която той по онова време бил председател.

„На базата на тази изложба, която е гостувала и в МОН, и в доста музеи и галерии в страната, аз бях поканен на разговор в Културния институт към МВнР с идеята да се направи само "Глаголица". И в отговора, който те дават, виждаме как бъркат двете изложби, защото никой просто не си прави труда да провери, че това са две различни изложби“, категоричен е Петров.

И казва, че във времето не е получил никаква информация тази изложба къде е пътувала, какво се е случвало с нея.

„В един момент ми казват че съм си я взел. А ако те са ми я върнали, би трябвало да имат документ за това. Притеснителното е, че уж правителството е друго, партиите са други, а аз все едно питам същите хора, които някога са взели изложбата и не са ми я върнали. Сегашните ми отговарят по същия начин. Не виждам разликата в управляващите по времето, когато изчезнаха картините, и управляващите сега. Начинът на отговаряне на народен представител е с влизане в Гугъл. Според мен компетентността на този отговор граничи с това да накарам едно дете в 5-ти клас да ми отговори какво се е случило на база интернет публикации“, коментира художникът.

(Кадър от изложбата в МВнР на 1.11.2010 г.)

Той си спомня, че през 2010 г. чрез Културния институт имало пътуваща изложба „Кирилица“ с творби на няколко автора.

„Тогавашната директорка на института, знаейки колко активна е "Глаголица и прабългарски руни" по това време, как музеите и галериите я искаха, тъй като бе създадена с цел да повишава самочувствието и духа на нашите сънародници, предложи да се създаде нещо подобно, което да се популяризира в чужбина. Идеята беше да се направи пътуваща изложба на тема „Глаголица“, като аз да не се меся в създаването на интерес към нея, а те сами да се да си правят планове и график къде да пътува. Аз се съгласих“, разказва Павлин Петров.

В периода 2013-2014 г. решил да поиска информация от МВнР къде е гостувала изложбата му, за да опише в CV-то си къде са участвали негови картини. Казали му: "Ама вие не си ли я взехте?". Отговорил: "Е, как!? Ако съм я взел, ще ви питам ли?".

(Плакат на изложбата, предстояща за откриване на 1.11.2010 г., с правописна грешка в думата "фоайе")

И започва издирване. Безброй телефонни обаждания и отговори от рода „Тука е“, „Няма я“, „Там трябва да е“. Накрая той попитал: „В България ли е?“. Когато му потвърдили, поискал: "Покажете ми я тогава, поне да я видя как се съхранява!".

Отишли с арт мениджъра си в МВнР. Намерили 3-4 платна на земята в тъмна стая, подпрени на стените, между други неща. Картините не били в сандъци.

(Кадър от изложбата в МВнР на 1.11.2010 г.)

„С моето ЕГН и моето име трябва има едно влизане в сградата на МВнР някъде през 2014 г. с един от сътрудниците на Културния институт, аз и моят арт мениджър. Целта беше да потърсим къде биха могла да са картините ми. Открихме три от общо 24 платна. Този човек, който беше с нас от МВнР, предполагаше хипотетично къде може да има още едно платно, но другите така и не бяха открити. Предложиха ни да ги вземем. Казах: "Няма как да ги взема, като това не е цялата изложба, която съм дал". Остана намерение да се търсят останалите, като преди това поне 3 месеца съм звънял. И това влизане беше, защото аз бях доста напорист да разбера какво се случва. След това спряха да ми вдигат телефони. И аз като всеки един обран българин разбрах, че повече няма какво да направя. То е ясно, че няма да бъде върната, че или е разпродадена, или е подарена, но поне исках да разберем истината. Виждайки отговора на министъра, разбрах, че и сегашните хора покриват ситуацията и я замазват като и предишните“, допълва творецът.

Той потвърждава, че е подарил едно платно на тогавашния външен министър Младенов, но недоумява как може в министерството да объркат две различни изложби.  

(Кадър от изложбата в МВнР на 1.11.2010 г., коагто авторът подарява на министъра една от картините)

„Да объркат двете изложби и да ми отговарят как аз съм открил изложба еди-къде си с линк от Гугъл е некомпетентност. „Глаголица и прабългарски руни“ си е при мен. Складирана е. Тя е гостувала къде ли не, включително в Несебър, в Пловдив – където съм моге би първият външен автор, гостувал в Пловдивската галерия към СБХ. Документацията от предаването на изложбата на МВнР може да съм я изгубил, може да е в Асоциацията АРИЗ, но в министерството трябва да имат документи от това, че ни я връщат. Как така ще излезе нещо от там без да има документ за това!?“, гневи се художникът.

На въпрос какво ще предприеме оттук-насетне, за да си открие картините, отговори, че когато една институция се грижи за своя инвентар по този начин, няма какво да се направи.

(Кадър от изложбата в МВнР на 1.11.2010 г.)

„Нямам намерение да съдя държавата, защото тя пак ще вземе от нас, данъкоплатците. Не мисля, че воденето на дела ще оправи нещата. Не съм направил картините с цел да спечеля нещо, а като българин да помогна за популяризирането на миналото, с което се гордеем като нация, да се повиши самочувствието ни, да направим България по-популярна, по-привлекателна за чуждестранния турист. Ако целта ми е била да спечеля, нямаше да направя 24 платна, да им ги дам и да не искам нищо. И сега нямам желание да съдя държавата, просто искам да дам гласност на това какви хора влизат в тези министерства, колко те милеят за България, колко те са с капацитет да управляват“, подчерта Павлин Петров.

Той смята да направи възражение на министерския отговор, но не разчита на нещо конкретно като последствие.   

Анита Чолакова
Анита Чолакова Отговорен редактор
Новините днес