Министерството на финансите се захвана сериозно с директното транспониране в законодателството ни на Директива 2014/49/EC, като публикува законово предложение по въпроса. Директивата касае гарантирането на влоговете в банковата система и сроковете за изплащане в случаи като този с Корпоративна търговска банка (КТБ).
Огромната разлика между Директива 2014/49/EC и действащият у нас Закон за гарантиране на влоговете се крие в срока кога започва плащането на гарантирани депозити в проблемна банка. Според нашия закон - 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката, като при изключителни обстоятелства този срок може да се удължи с 10 работни дни. Според евродирективата - 20 работни дни от датата на установяването на невъзможността на дадена кредитна институция да изплати депозити, които са дължими или изискуеми (чл. 10, параграф 1), като пак в изключителни случаи този срок може да бъде удължен с 10 работни дни. С други думи ЕС иска плащане в момента, в който дадена банка каже, че не може да даде поискани влогове, а държавата ни чак докато лицензът на банката не бъде взет. В предложението за нов закон в България това е отразено в пета точка.
Новият закон е пуснат за обществено обсъждане на сайта на Министерството на финансите. Ето и основните акценти:
1. Законопроектът предвижда всички банки, включително техните клонове в други държави членки да участват в системата за гарантиране на влоговете.
2. Предвидени са изрични разпоредби относно целите и функциите на Фонда за гарантиране на влоговете. Наред с основната задача на Фонда по изплащане на гарантираните влогове, е предвидена възможност за участие на Фонда в алтернативни мерки за превенция и подпомагане с цел предотвратяване на по-големи разходи по изплащане на гарантираните влогове и участие в банковото преструктуриране в съответствие с изискванията на Директива 2014/49/EC.
3. Гарантирани са всички физически и юридически лица с изключение на професионалните инвеститори, държавните институции и органите на местно самоуправление и местна администрация. Наред с това Директивата изисква всяка държава членка да предвиди в рамките на кратки срокове (от 3 до 12 месеца) по-висока защита за определена категория влогове, свързани с важни социални събития от живота на човека – продажба на имоти за жилищни нужди, развод, пенсиониране и др. Размерът на тази по-висока защита следва да е съобразен със стандарта на живот в съответната държава членка. Предвид това, законопроектът предвижда праг на гаранцията за тези видове влогове до 250000 лева и максимален срок на защита – 3 месеца.
4. Законопроектът предвижда отпадане на встъпителните вноски на банките. Основните източници за набиране на средства във Фонда са премийните вноски – годишни и извънредни, доходите от инвестиции и средствата от разпределение на осребреното имущество на банка в несъстоятелност. Годишните премийни вноски ще се определят на база на размера на гарантираните влогове и на степента на риска, поет от съответната банка. Методологията за изчисляване на рисково-базираните премийни вноски ще се предлага от Фонда и ще бъде одобрявана от Българската народна банка.
5. Законопроектът предвижда използване на средствата на Фонда преди всичко за изплащане на гарантираните влогове при настъпване на гаранционно събитие. Директивата предвижда поетапно намаляване на срока за изплащане като към 1 януари 2024г. същият ще е 7 работни дни от датата, на която депозитите са станали неналични (бел. ред. – т.е. отивате в банката, искате си парите и тя не може да ви ги даде). С предложения законопроект съкратеният срок за изплащане от 7 работни дни се въвежда с влизането на закона в сила, като България няма да се възползва от преходния период, с което правата на депозантите ще бъдат гарантирани в максимална степен.
Наред с функцията си по изплащане на гарантираните влогове, в случай на прилагане на мерки за банково преструктуриране, Фондът ще покрива загубите вместо гарантираните вложители. Условията и реда за участие на Фонда в мерки за банково преструктуриране са предмет на отделна законова уредба.
При определени и посочени в закона условия средствата на Фонда ще могат да се използват и за финансиране на мерки за подпомагане и превенция с цел предотвратяване на изпадането на банки в неплатежоспособност. Тези мерки обаче ще се предприемат в съответствие с ясно определена рамка и следва във всички случаи да са съобразени с правилата за държавната помощ. Разходите за мерките, предприети за предотвратяване на неплатежоспособността на дадена банка, не могат да превишават разходите за изпълнение на законово установения мандат на Фонда по защитата на гарантираните влогове в банката.
6. Директивата предвижда средствата на схемите за гарантираните влогове да се инвестират "нискорисково и достатъчно диверсифицирано". В тази връзка в законопроекта е предвидено разширяване на обхвата на инструментите, в които могат да се инвестират средствата на Фонда при спазване на изискванията за ликвидност и минимален риск.
7. Директивата съдържа редица разпоредби в посока на подобряване на сътрудничеството между схемите за гарантиране на влоговете и осигуряване на по-добра защита на вложители на клонове на банки в различни държави членки. Директивата изисква схемата за гарантиране на депозитите в приемащата държава (по седалището на клона) да изплаща гарантираните депозити от името и за сметка на схемата на изпращащата държава. Схемата на изпращащата държава членка следва да преведе необходимата за изплащане сума на схемата на приемащата държава преди изплащането.
8. С оглед на по-широките функции и отговорности на Фонда, в законопроекта са включени текстове, насочени към подобряване на обмена на информация с банките и с другите участници в системата за финансова стабилност. Вложителите вече ще бъдат по-добре информирани по въпроса дали депозитите им са гарантирани и как функционира системата за гарантиране на влоговете.
