Actualno.com ще ви помогне с няколко факта, цифри и правила, които могат да ви послужат за ориентир в изборния ден.
Изборите ще се проведат в два тура - първи тур на 27 октомври, в който се избират кмет и общински съвет, и втори тур на 3 ноември за кметове в населените места, в които никой от кандидатите не е избран с повече от 50% от подадените валидни гласове в първия тур. Днес, 27 октомври, гласуването започва в 07:00 часа и приключва в 20:00 часа.
Мандатът на всички кметове, общински съветници, кметове на райони и кметове на кметства е четиригодишен. В общинското управление има и населени места с по-малки кметства, в които има кметски наместници, но това не е избираема длъжност и те се назначават със заповед на кметовете на по-големите населени места. Така в неделя в някои общини избирателите ще гласуват четири пъти наведнъж - за кмет, за общински съветници, за районни кметове, и за кметове на населени места (села).
На тези избори за общински власти няма да може да се гласува машинно, след като такъв тип гласуване отпадна от Изборния кодекс още през месец юли с мотива, че за гражданите ще е твърде сложно да гласуват за местни власти чрез машина. На местни избори по традиция не се разкриват избирателни секции в чужбина.
За да може един гражданин да гласува, той трябва да е живял (тоест, да има постоянен или настоящ адрес) най-малко 6 месеца преди изборите в населеното място, в което гласува. Хора с увреждания, които предварително са заявили това, могат да гласуват в подвижна кутия.
Общият брой на избирателите, които ще имат право на глас на вота, е 6 227 901 души, като те са със 136 хиляди по-малко спрямо вота през 2015 г., когато право на глас имаха около 6 363 000 българи.
66 формации ще участват във вота, от които 59 партии и 7 коалиции. Този път участниците в местните избори са по-малко спрямо 2015 г., когато българите можеха да избират между 71 партии и 3 коалиции.
36 251 е общият брой на кандидатите за различните позиции в общината – кмет и общински съветник. За кмет на населено място (село) ще се гласува в 1 968 кметства в страната, като сега те са по-малко в сравнение с 2014 г., когато са били 3 188.
29 493 българи ще се борят за място в общинските съвети в страната, за кметове на общини ще може да се избира между 1 254 души, а кандидатите за кметове на кметства са 5 041. Едва 463 души са кандидатите за районни кметове, но малкият им брой се определя от факта, че само три големи града в страната – София, Пловдив и Варна, са разделени по райони. На практика само в тези градове ще се гласува за четири кметски длъжности наведнъж.
Най-много са желаещите да станат кмет на София и Пловдив, като за столицата се борят 19 кандидати, а за Европейската столица на културата - 14.
В 392 кметства има само по 1 кандидат за кметство и в 5 общини имаме само по 1 кандидат за кмет на община, като във всички останали случаи имаме повече от един кандидат. Те нямат конкуренти, избори обаче ще се проведат.
Според говорителя на ЦИК Александър Андреев тези избори ще бъдат най-тежките до момента. Защо? "Тези избори казваме, че са най-тежките заради обстоятелството, че те включват четири различни видове вот, поне в общините с районно деление София, Пловдив и Варна. На останалите места са три вида избори – за общински съветници, за кметове на община и за кметове на кметства. В тази връзка самият процес не само на гласуването, но и на отчитането на резултатите е разбира се по-дълъг... Всичко това води до три или четири пъти повече работа от нормалната, която имат секционните избирателни комисии при отчитането на всички останали видове резултати. Ако секционната избирателна комисия не е подготвена и не познава съответните методически указания, това може да забави нейната работа. И съответно приемането на нейните протоколи, ако има грешки. Отчитаме го като възможно затруднение, затова казваме, че това ще бъдат най-тежките избори до момента, в сравнение с всички останали." Вижте цялото му интервю за Actualno.com.
Бюлетините за местния вот вече са заредени по Секционните комисии и очакват гласоподавателите. До днес МВР ги охранява денонощно по общините с цел да няма нерегламентирани посегателства над тях. Тиражът на всички бюлетини за страната е 17 257 800, като за общинските съветници са напечатани 6 900 000. Същият е и тиражът по отношение на бюлетините за кмет на община; а за кметовете на райони в София, Варна и Пловдив са отпечатани 1 858 100 броя бюлетини. Пак толкова са и за гласуване в населените места (села) – 1 598 500. Цената за дизайн, отпечатване, хартия, мастило, доставка и транспорт на всяка една от милионите бюлетини, струва на данъкоплатеца по 30 стотинки на брой. Бюлетината за общински съветници, особено в големите градове, ще трябва да се прегъва четири пъти, за да влезе в урната, а и за да се опази тайната на вота.
Как да гласувате - вижте тук. По традиция бюлетините са отпечатани на бяла непрозрачна хартия, като на гърба й има място за печатите, които се слагат от членове на секционните избирателни комисии. Първият се поставя при подаването й на гласоподавателя. В долния й ъгъл отново присъства 8-цифреният сериен номер, който се откъсва по перфорацията след гласуването, а после се слага вторият печат на гърба й. И тази година останаха притесненията, че листата с общински съветници може да бъде много объркваща за възрастните хора, например, след като в нея присъстват имената на десетки кандидати за съветници. И сега законодателят е предвидил опция гласоподавателите да осъществят правото си на вот, без да гласуват за някого, като в бюлетините отново присъства квадратче „Не подкрепям никого“.
От ЦИК напомнят, че гласуването трябва да се извършва само с химикал със син цвят.
За първия тур на вота са регистрирани 9 неправителствени организации и 735 упълномощени наблюдатели, които ще следят изборния процес. 21 пък са международните наблюдатели, като те са от две международни организации – парламентарната асамблея за черноморско икономическо сътрудничество - ПАЧИС, и 18 наблюдатели от Естония. Регистрирани са и 4 официални социологически агенции с общо 722 души анкетьори.
Тази година държавата заплаща по 100 лв. възнаграждение на председател на СИК, на зам.-председател и на секретар – по 90 лв., а на останалите членове – по 80 лв. Спрямо предходните общински избори надниците са скочили почти двойно, а изплащането им ще започне седмица след провеждането на изборите.
За първи път сумата за вота е в размер на близо 71 млн. лева, - в сравнение с миналите местни избори, тези ще са с над 20 млн. лв. по-скъпи на данъкоплатците.
Броенето. Въпреки заканите на държавата да облекчи приемането на изборните книжа след края на вота, след задълбочени дискусии бе решено в столицата те отново да се приемат в зала „Арена Армеец“. Тази година, обаче, там ще бъдат обособени три пункта за приемане на документите, като надеждите на членовете на СИК и ОИК са да не се повтори заложническата драма от 2015 г., когато членове на комисии бяха заключени 52 часа в залата и пишеха SOS-есемеси с молби за помощ.
След приключване на битката за местната власт всички кандидати, партии или коалиции са длъжни в 7-дневен срок да премахнат агитационните си материали, иначе ги грози глоба от 1000 до 5000 лева.
Колко са инвестирали партиите? Заради намалената на един лев партийна субсидия от месец юли насам, политическите партии са свили значително бюджета, който дават за предизборни събития, отразяването им в медиите и за изготвяне и излъчване на предизборни клипове. Така, според изследване на Института за развитие на публичната среда, за първите 20 дни от кампанията политическите субекти са похарчили общо 1 334 411 за медийно отразяване – спрямо минали години сумата остава сравнително много малка. Институтът следи 43 национални и регионални медии – 11 телевизии, 3 радиостанции, 16 вестника и 13 информационни сайта и агенции, които са сключили (и обявили официално пред ЦИК) договори с партиите. Според статистиката на експертите в Института ВМРО-БНД продължава да инвестира най-много средства в кампанията си – близо 300 хил. лв., като това е близо трикратно увеличение спрямо старта й. На второ място се нарежда ДПС с над 145 хил. лв., а на трето – БСП за България с договори за 140 хил. лв. ГЕРБ продължава да е на четвърто място със 115 хил. лв., похарчени за предизборни събития, участия на кандидатите, и излъчвания на клипове.
