65 държавни фирми са държали над 247 млн. лева в КТБ. И тук говорим само за държавните компании, а не на общинските. Досега нямаме отговор каква е картината в подробности, защото финансовият министър се позовава на банковата тайна. КТБ обаче е с отнет лиценз т.е. банкова тайна няма, подчертаха депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов в предаването "Лице в лице" на bTV.
Поискахме и Сметната палата да направи одит на „Банков надзор” на БНБ, подчерта Мартин Димитров. Надявам се до лятото той да е готов, добави той. В рамките на промените на Закона за банковата несъстоятелност вече временният синдик може да запорира активи и да води отменителни искове, както и да възложи на чужда компания да разследва паричните потоци, минали през КТБ, каза още Петър Славов. Той припомни, че правомощието на временния синдик всъщност е същото, каквото искаха за главния прокурор – специалните права да спира сделки.
Предполагаме, че парите на държавните компании са държани при по-ниски лихви, отколкото са държани пари на частни компании в сходни ситуации. Имаме много сигнали за такива ситуации, но трябва да проверим всичко и да дадем окончателни резултати, каза Димитров. А Петър Славов добави, че вече има въпроси към всеки ресорен министър за съответното предприятие и какви пари е държало в КТБ, при каква лихва. Такива предпрития са НЕК, „Мини Марица Изток”, компании от структурата на БДЖ, изброи Славов. Всеки министър като принципал може да иска информация директно от предприятия, които са му на подчинение, а не да чака от КТБ данни, добави Славов.
Според Димитров основната цел на тези въпроси е никога повече това нещо да не се повтаря. Това означава хора, които са шефове на такива държавни фирми и са сложили пари в КТБ, да понесат отговорност. Трябва да е ясно и дали има решение на съответния управителен орган имало ли е решение да се влагат пари в КТБ. Нека е ясно и дали са държани повече държавни пари, отколкото предвижда законът – 25% нетна експозиция максимум, каза Славов.
Ще разкрием истината, като съответните ръководители на съответните държавни компании ще кажат кой ги е принудил да внасят пари в КТБ, обясни Димитров. Сега обаче най-важните данни за КТБ са следствена тайна. Затова ще поискаме от Цацаров да предостави на парламента достъп до тези документи, но без да изнасяме публично информация. С тези материали в парламента ще сме още по-точни и полезни в това, което правим в Народното събрание, смята Димитров.
Правят се огромни усилия истината за КТБ да не бъде извадена, сигурен е Димитров. Просто е – нека питаме всички заинтересовани срещали ли са се с Цветан Василев, имат ли например безлимитни карти в банката. Искаме българско разследване на КТБ от ДАНС, искаме и международно разследване, заяви Димитров. Няма как само един човек да е предизвикал всичко това – държавни фирми да си държат парите в една банка. Затова зависимостите, връзките трябва да се разкрият и да опитаме да върнем поне част от парите, подчерта бившият лидер на СДС.
