Ако читателят или зрителят получава само едната гледна точка от медиите, той е дезинформиран, заяви днес на конференция на тема "Медиите като инструмент за завладяване на държавата" посланикът на САЩ у нас Марси Рийс.
Домакин на форума е Центърът за изследване на демокрацията със съдействието на медийната програма на фондация "Конрад Аденауер". Сред участниците са д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма на фондация "Конрад Аденауер", Мария Йорданова, директор на правна програма към Центъра за изследване на демокрацията, Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в България, проф. Нели Огнянова от СУ "Св. Климент Охридски" и др.
Аз самата по една случайност съм бивш радиожурналист и уважавам много работата на репортерите и редакторите и съм респектирана от тяхната роля в демократичното общество, продължи в изявлението си на откриването на конференцията Марси Рийс. Тази роля е от ключово значение за съвременния свят, каза тя. Свободата на медиите е важна в целия свят. Концентрацията на собствеността в медиите е също важна тема и тя влияе върху свободата им. Всички говорим за това, че правителството работи за хората и е назначавано от хората, но то няма да може да работи добре, ако няма добра публична политика, смята Рийс. Според нея хората трябва да чуват различни гледни точки, за да се ориентират в света, в който живеем, включително по теми за корупцията, здравеопазването, обществените услуги и др.
Днес имаме толкова много информация в медиите около нас, че ни е трудно да подберем коя точно да проследим и на коя да се доверим. Въпреки богатото меню от новини, гражданите в един медиен пазар, където собствеността е ограничена, получават субективни становища и по този начин мнението на обществото се повлиява еднопосочно, чуват част от истината, заяви Рийс. В България проблемът е в това, че ние не знаем кой точно е собственикът на дадена медия и не можем да се ориентираме кой ни информира. През последното десетилетие придобиването на различни медии от малко на брой групи, които ги обвързват с политически интерес, влияе на широтата на становищата на потребителите. Особено, когато собствениците диктуват съдържанието на тези медии- от вътрешните до международните новини и коментари.
Гражданинът трябва да знае кой плаща сметката и кой дърпа конците на редакторите, кои са лицата-собственици на съответната медия, твърди дипломатът. В САЩ, когато си пуснеш даден ТВ канал или четеш вестник знаеш какво получаваш и ако гледната точка не ти харесва можеш да превключиш канала или да посегнеш към друг вестник.
На хартия в България съществуват добри закони, но те могат да вършат работа, ако има добра регулаторна рамка, посочи Рийс. Ако гражданинът не може да определи кой е собственикът на дадена медия, тогата регулаторът трябва да се намеси по-ефективно, е мнението на дипломата.
През 2013 г. България слиза със седем позиции надолу в класацията на "Репортери без граници", следващата година тя се спуска още по-надолу в нея, припомни Рийс.
Изследване в България показва, че само 1 от 6 българи смята, че медиите са свободни и това е показателно за проблема. Трябва да се вземат мерки и да се окуражат журналистите да ползват правата си свободно да информират аудиторията си. Трябва да пазим извора чист, завърши Марси Рийс.
Медиите въздействат върху самото формиране на политиката на държавата и ако има зависимости, отбелязваме форма на тежка политическа корупция, заяви в приветствието си Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията. Поради тази причина завладяването на държавата от частни олигархични интереси е сериозен въпрос и има връзка с проблемите на сигурността, каза той. И като пример може да се даде секторът на енергетиката, но особено тежък е проблемът в сектора сигурност, смята Шентов. Това обяснява и интереса на нашите партньори от НАТО и ЕС към темата. В страните от Източна Европа се забелязва в различна степен руско влияние, в отразяването на въпросите в енергетиката това е най-забележимо, каза Шентов.
Има разлика как медиите и политическите партньори си взаимодействат, посочи в приветствието си към участниците в конференцията и Кристиян Шпар от фондация "Конрад Аденауер". Не е съвпадение, че България пада все по-надолу в класациите по свободата на медиите- тя е на 106 място в света и се намира на позиция между Непал и Конго. Затова трябва да се разгледат различните форми на натиск върху журналистите, заяви Шпар. Влияние в този процес има самата собственост на медиите, политиката на тяхното ръководство, рекламните приходи и др.
Проектът на Центъра за изследване на демокрацията се е фокусирал върху темата за "Медиите като инструмент за завладяване на държавата" и в доклада си е извел основните дефицити. Те са ниско доверие в собствеността на медиите, висока степен на непрозрачност по отношение на собствеността и финансирането, малки санкции за недеклариране на собствеността на печатните медии и ненаказаност на нарушенията, нерегламентирани връзки с властта и др. Препоръките са свързани със законодателни промени, които да гарантират в голяма степен независимостта на медиите, регулиране и институционални гаранции срещу медийната концентрация и злоупотреба с господстващо положение, въвеждане на законова рамка и гаранция за разследващата журналистика и др