Промяната в Изборния кодекс, с която се отмени възможността всички актове на Централната избирателна комисия (ЦИК) да подлежат на съдебно обжалване е една от седемте разпоредби, които омбудсманът Мая Манолова атакува пред Конституционния съд с нарочна жалба.
Припомняме, че при маратона с промените в Изборния кодекс тази зима, беше решено, че част от решенията на избирателните комисии, главно РИК, ще се обжалват само на по-ниско административно ниво т.е. не ВАС, а пред районен съд. Освен това, при съдебно решение, съответната избирателна комисия ще може да се поправи само с обикновено мнозинство, а не с квалифицирано от 2/3.
"В случая с въвеждане на необжалваемост на важни актове на ЦИК законодателят, в противоречие с Конституцията, поставя преграда за съдебна защита на избирателното право в нарушение на основните конституционни принципи за всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване като създава опасност за свободното и демократично провеждане на изборите. Така извън възможността за съдебно обжалване ще останат актовете на ЦИК, с които се осигурява възможност на всеки избирател да прави справка в регистъра със своя единен граждански номер, с които се издават методически указания за работата на избирателните комисии по прилагането на кодекса и с които се публикуват резултатите от изборите, включително от машинното гласуване, по избирателни секции", пише в жалбата си до КС омбудсманът.
"Ако, например, ЦИК в своите методически указания посочи, че генерираните от машините за гласуване контролни разписки не се броят от секционните комисии преди попълването на секционните протоколи, с цел контролна проверка на резултатите от машинното гласуване, то при съмнение за манипулиране на програмите на машините за гласуване никой избирател или политическа сила, участваща в изборите, няма да има възможност да атакува пред съд методическите указания на ЦИК", посочва възможно последствие от промените Манолова. Тя е категорична, че на практика се допуска чрез методическите указания ЦИК превратно да тълкува и прилага Изборния кодекс, без актовете ѝ да бъдат обжалвани за законосъобразност пред съдебен орган. Това създава предпоставки за въздействие върху изборите и може да има обжалване едва след приключването на съответния вот, пред Конституционния съд.
Омбудсманът атакува и новоприетите текстове, с които актове на ЦИК вече ще се обжалват в местните административни съдилища, а не пред Върховния административен съд. "Предоставянето на този контрол на административните съдилища би довело до противоречива практика по еднакви казуси и би могло да се отрази негативно върху свободното и демократично провеждане на изборите. Върховният административен съд в този случай не би могъл да упражни конституционното си правомощие по чл. 125, ал. 1 от Основния закон да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване".
Омбудсманът дава на Конституционния съд и отстъплението от изискването избирателните комисии да се произнасят с квалифицирано мнозинство, което осигурява принципа на политическия плурализъм.
