От началото на годината до октомври България е осъдена да заплати обезщетения в размер на 799 595 евро от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Това сочат данни, изнесени от омбудсмана Мая Манолова, предаде БГНЕС.
Манолова организира конференция по повод 25 години от ратифициране на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/.
"За мен като омбудсман ефективната защита на правата на българските граждани не се изчерпва просто с работата по конкретни казуси за нарушение на човешки права, но и с наблюдаване на начина, по който се изпълняват в България осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека”, заяви Манолова. Тя отбеляза, че за съжаление често българските институции не предприемат необходимите действия за изпълнение на решенията на съда в Страсбург. По думите ѝ, друго утежняващо обстоятелство за решенията на Европейския съд за правата на човека срещу България е фактът, че те не са еднотипни, те са практически по целия спектър от права, защитени от Европейската конвенция.
"От общо 649 осъдителни решения на съда в Страсбург срещу България към момента окончателно са затворени 387, т.е. текущи са 262”, каза омбудсманът. Тя отбеляза, че с този брой висящи дела - 262, изчислено особено към броя на населението на България, ние имаме един от най-високите дялове неизпълнени решения на съда в Страсбург. От тези текущи 262 дела, цели 108 са в процедура на засилено наблюдение, които са разпределени в 15 групи.
"Искам да акцентирам на обезпокоителния факт, че България е една от четирите държави, заедно с Турция, Румъния и Грузия, за които е проведена процедура на прехвърляне от обикновено към засилено наблюдение", подчерта Манолова. Тя отбеляза, че според годишния доклад на Комитета на министрите за 2016г. цели 7% от общия брой дела под засилено наблюдение се падат на България.
Според данните, които Манолова изнесе през 2016г. България е изплатила обезщетения в размер на 969 хил. евро. За 2017г. към днешна дата обезщетенията са вече за 799 595 евро.
"Според мен трябва да се говори не само за върховенство на закона, а и за върховенство на правата на човека", каза омбудсманът. Тя посочи, че това са свързани понятия, но акцентирането върху върховенството на правата на човека има своето обществено значение и би накарало институциите във всяко свое действие, във всеки свой акт да се ръководят не просто от буквата на закона, а от стремежа да дават възможност за едно пълно упражняване на правата на човека.
