Мажоритарен избор в два тура - време е България да помисли!

Одобреният от парламента референдум на Слави Трифонов съдържа 5 въпроса, единият от които винаги налага да се правят уточнения.

Темата за мажоритарния вот у нас не е нова. От години се обсъждат различните "за" и "против" мажоритарната система, а след редица корекции на изборното ни законодателство, на определени избори бе въведен относителен мажоритарен елемент - т.нар. преференция.

В референдума на Трифонов един от въпросите е за въвеждането на изцяло мажоритарно избиране на народните представители. И винаги, когато експерти говорят по темата, правят едно важно уточнение - че става въпрос за избори в два тура. Което е от ключово значение.

Мажоритарната система по света е позната отдавна. Чисто мажоритарно гласуват в страни като САЩ, Канада, Австралия, Великобритания и Франция. При 30-те най-богати държави в света мажоритарната система е толкова разпространена, колкото и пропорционалната.

Настоящата, основно пропорционална система в България по отношение на избирането на депутатите, стимулира строгата партийност. При сегашния модел партиите редят листи по собствени съображения и депутати стават наредените по-напред партийни членове. Избирателите гласуват за партии, а не за личности. Липсата на многомандатен район "Чужбина" пък води до изкривяване на вота, тъй като гласовете се преразпределят по сложни формули и се получават ситуации, в които някои области пращат "външни" депутати, за които има малко гласове, а други кандидати, за които са гласували повече хора, не успяват да влязат в парламента.

Мажоритарната система претендира да дава решение на проблема с представителността. И то основно, когато изборите са в два тура.

При мажоритарния вот гласоподавателите от един избирателен район избират само един свой представител. Това може да се случи по два начина.

Първо, чрез системата на "простото мнозинство" - гласува се за всички кандидати и този с най-много гласове е победител. Недостатъкът на този модел е, че победител всъщност може да стане кандидат с относително малко гласове и от там - с малко представителна подкрепа.

В български условия, примерът може да бъде онагледен произволно така:

В един избирателен район с 30 000 души избирателната активност е стандартна - около 60%. Това означава, че 18 000 души отиват до урните. Резултатите са произволни.

ГЕРБ - 4500 гласа
БСП - 3500 гласа
ДПС - 3300 гласа
РБ - 2700 гласа
ПФ - 2500 гласа
АБВ - 1000 гласа
Атака - 500 гласа

При мажоритарни избори в един тур победител е кандидатът на ГЕРБ със спечелени 4500 гласа. Де факто, това означава едва 15% представителност. При мажоритарни избори в един тур ГЕРБ биха пратили депутат, подкрепян само от 15% от имащите право на глас.

Този проблем с представителността обаче би намерил своето решение, ако мажоритарният вот е в два тура. Той е по-подходящ, защото позволява консолидация на гласовете и победителят със сигурност би бил по-легитимен, защото ще печели само с одобрение 50%+1. Така, при избори в два тура, на балотаж биха отишли кандидатите на ГЕРБ и БСП и победата на никой от двамата не би била гарантирана. При два тура победителят на първия може да не стане победител и на втория, защото гласовете на загубилите и отпаднали от надпреварата кандидати може да се насочат към "подгласника" и така той да спечели мажоритарния вот.

Мажоритарни избори в два тура в България се провеждат, но само на президентски и кметски избори. Наблюденията на експерти сочат, че недоволството на база недостатъчна представителност и легитимност към кметове и държавни глави, избрани именно мажоритарно в два тура, е много по-малко, отколкото към народните представители.

Двутурният мажоритарен модел единствено би изисквал страната да се раздели на 240 едномандатни избирателни района. Според разчети на експерти, в един едномандател район право на глас ще имат около 20 000 - 25 000 души.

Франция е христоматиен пример за ефективна парламентарна избирателна система в два тура. Франция неведнъж е ставала свидетел на това как победителите на първи тур губят на втори, а в парламента влизат голям брой партии, което противоречи на традиционната критика към модела, че той насърчава монопол единствено на големите политически сили.

Така мажоритарното гласуване в два тура преодолява основния проблем на представителната демокрация - легитимността. С одобрение от над 50% изборът на народни представители би бил по-малко проблематичен, а отделно двутурният модел дава възможност за по-свободна политическа гражданска инициатива, защото елиминира доминантното иначе партийно начало.

При посочената мажоритарна система партиите не редят самоцелно листи, а кандидатите се избират единствено на базата обществена подкрепа.

Изборите в два тура затрудняват и купуването на гласове, защото политическите сили биха били принудени да купуват много повече гласове, за да си осигурят подкрепа над 50%.

Мажоритарната система в два тура не е, както която и да е друга система, идеална, но дава много повече възможности за демократичен избор на народните представители. България трябва да обмисли възможностите, които дава този модел, и да избере за себе си дали той би бил ефективен в политическата ситуация у нас.