За първи път на българска сцена ще има шоу, посветено на политическата сатира. Сатира, която не попада под ударите на медийната цензура в България.
На 20 юни в софийския клуб Сити Стейдж (City Stage) ще можете да се насладите на комедийния моноспектакъл на Татяна Кристи. Дръзката журналистка, живееща в САЩ, която от три години щурмува интернет пространството с комедийни си скечове, повечето на политическа основа, се радва на хиляди почитатели във виртуалното пространство. Да прави сатирични скечове е своеобразно хоби на Татяна, появило се в резултат на възмущението ѝ от българската политическа среда. Популярността ѝ идва не само от това, че скечовете ѝ са ужасно смешни и провокиращи, но и от факта, че политическата ѝ сатира е безпристрастна, т.е. тя отразява всеки и всичко, което я възмущава. А безпристрастния глас почти липсва в българското медийно пространство.
"Сатирата ми почива на добрите традиции на американските и британски комици и политически коментатори като Бил Мар, например, които правят много умело могъща и интелигентна политическа сатира. Повлияла съм се от стeндъп комици от комедийни сериали и от вариететни предавания – като американското Saturday Night Life – което като видях за първи преди почти 30 години, идвайки от комунистическа България, ми се видя като най-смелото нещо на света—комици да се подиграват на политици по безпощаден начин и никой нищо да не им прави… Още тогава си пожелах в България да има подобно шоу. За съжаление и до ден днешен подобно няма. Но аз се надявам поне малко да компенсирам липсата на подобна сатира с появата си на живо пред публика в България. Искам да подчертая, че шоуто ми в България ще акцентира също и на социалната сатира, т.е. то няма само да е само за политика, ще има и чисто комедийни елементи, свързани с народопсихологията. Т.е. ще бъде един сатиричен микс от напълно нов, непубликуван досега материал.
Татяна Кристи е влизала в десетки абсурдни образи през годините, но най-известният е образът на "Лютинка от село Лайка, община Долни Ръб". Това е алтер егото на Татяна, с което тя често осмива абсурдите в България, превъплъщавайки в една тотално нелепа героиня, която коментира българската действителност по възможно най-неадекватния и абсурден начин.
Обаче, за голяма изненада на Татяна, много от скечовете ѝ се приемат за реални от зрители, които не са запознати с творчеството ѝ и които не могат да разпознаят сарказма в клиповете ѝ. Автентичното ѝ влизане в роля на неадекватни политици или администратори не веднъж са разгневявали публика, която никога не е имала допир с политическа сатира и затова не може лесно да я разпознае.
"Шоуто ми запълва несъществуваща медийна ниша и се надявам да предизвика интерес. Обидно ми е, че за 30 години преход България стигна до това да бъде пленена от олигархията държава, да бъде на последно място по почти всичко в Европа, а по свобода на словото да се срине почти три пъти. Без свободни медии, едно общество става авторитарно, става пленено, става бедно и корумпирано, защото благата не стигат до гражданите, а се разпределят между престъпници във властта и близки до нея, които са си напазарували безнаказаност. До гражданите стигат огризките от трапезата на гранд корупцията и, разбира се, репресиите над тези, които се опитват да ѝ пречат.
Политическата сатира е рядко животно в България. В нея няма традиции поради тоталитарното минало на страната и поради вечния ѝ преход към така недостижимата демокрация. През последните години следите от политическата сатира съвсем се загубиха в България. Мейнстрим медиите все по-малко смеят да се подиграват на властта, защото обикновено те и властта са едно и също. Те или са пленени или са собственост на олигарси, които се опитват да диктуват дневния ред на България, който за съжаление има все по-малко общо с правовия ред и законността. Независими медии и журналисти биват преследвани и малтретирани. Всичко това се отразява в срамната цифра 111 --- световното място на България по свобода на словото. Нерадостна е съдбата на журналисти, които властта смята за неудобни. Има все повече опразнени столчета и свалени предавания. Дори сравнително безобидното в критиките си към властта шоу като „Господари на Ефира“, вече е извън телевизионния формат. Кой остана? Никой. Останаха безвкусните смешки, ситуационният хумор до болка изтъркан и банален, обитаващ комфортната зона на халтурата, силно миришеща на соц."
