"В дискусията по отминалите избори в Националния съвет на БСП заявих следното:
Има много хора в нашата партия, които никога няма да кажат какво мислят, защото ги е страх, че каквото и да кажат, ще бъдат причислени или към едни лагер, или към друг. Резултатът от това е загубата на допир между нашата партия и така нареченото активно поколение. Нашата програма изглежда често неадекватна, макар че е правилна в големите си насоки, към нормалния начин на живот на хората.
Неслучайно в четирите най-големи града сме четвърти, защото казваме: „един учебник за един клас” на хора, които нямат къде да запишат децата си на детска градина. Не че един учебник само по себе си е лоша идея, но е извън житейския аспект на истинските предизвикателства пред хората. Имаме ли представа, че докато се делим на ваксъри и антиваксъри, много хора са на работа онлайн, където Кодексът на труда изцяло е зачеркнат и масово хората получават бърнаут. За тези ежедневни проблеми на всеки един, ние не казваме и дума", пише червеният депутат Крум Зарков във Фейсбук.
"Когато кажем, че ще махаме плоския данък, в следващите изявления започваме да се извиняваме, че ще го махаме.
Не можем да обхванем всички избиратели, дайте да се концентрираме върху тези, до които трябва да сме близко и да кажем: „богатите ще плащат повече”.
Друга причина за резултата ни е спиралата, в която се озовахме след четвърти април. Ние загубихме изборите на четвърти и въпреки добрите действия на следващия щаб, няма организационни усилия, които могат да компенсират грешките, които бяха направени и спиралата, която ни завъртя. Твърдя, че прекият избор беше добър ход и вечерта на избора бяхме в добра кондиция, хората очакваха от нас поход към властта и тогава бяхме способни да го направим. И от следващия ден започнахме да правим грешка след грешка. Първата от тях беше амбивалентното ни отношение към президента и въпреки решението ни, се пренесе в неясно отношение към служебния кабинет.
Служебният кабинет влезе в истинска война с ГЕРБ, а ние – гледаме. Това хората също го усетиха.
Гледам как хора тук, а и отвън се сочат и обвиняват. Истината е, че никой от нас не е перфектен и грешки сме правили всички. Въпросът е заедно да можем да потискаме грешките си и да даваме шанс на талантите си. Ние правим обратното непрекъснато. 365 000 гласа е резултат отчайващ, близък до точката на незавръщане и ако ние ще отговорим с дискусии, протести, реакция на протести, апаратни игри, замитания, то бъдещето съвсем не е розово.
Аз мечтая за деня, в който наистина тази партия ще покаже своя инстинкт за самосъхранение, ще се сплоти и няма да гони целия възможен електорат, а ще се концентрира там, където от нас има нужда – сред най-слабите и уязвимите. Бизнесът може и без нас."
