Конституционният съд допусна искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на Конституцията кога става въпрос за държавна измяна и кога за престъпление срещу Републиката.
Това решиха върховните магистрати, след като в края на януари Гешев отправи питането. Трима съдии са подписали решението с особено мнение. Според Атанас Семов няма правна причина за такова питане. Полина Панова пък не открива съдебна практика, на базата на която да се търси тълкуването.
Целта на искането беше да разбере докъде се простира имунитетът на президента. Поводът за това стана досъдебно производство срещу командира на Военновъздушните сили Цанко Стойков, което касае проверка на антикорупционната комисия за съпругата на държавния глава Румен Радев. В записи, разпространени от прокуратурата, се чува глас, за който се предполага, че е на президента.
Междувременно се е наложило прокуратурата да отстрани недостатъци във въпросите си.
Конституционното дело беше образувано на 27 януари, в същия ден, когато шефът на обвинението адресира въпросите си към институцията. Затова и правеше впечатление, че новини за допустимостта на тълкувателното искане няма вече месец и половина. Подобно протакане на процедурата пък влиза в конфликт с чл. 20, ал 1. от Правилника за организацията на дейността на КС, който гласи, че допустимостта на искането се разглежда в 20-дневен срок от образуването на делото.
Оказа се, че за забавянето има причина. И тя е, че Конституционният съд е поискал от главния прокурор да „отстрани недостатъци“ в оформлението на въпросите си, са съобщили източници на "Свободна Европа".
Има стандарт за питане до нас – да има мотивировка и след това да се изнасят въпросите, не може КС да ги търси разхвърляни по текста, както е в случая, обясняват още от съда.
Говорителят на прокуратурата потвърди, че е имало „искане за уточнение“, което обвинението е направило. „Не става дума за редакция, има незначителни промени“, допълни той.
Оказва се обаче, че заедно с „оформлението“ и някои промени в словореда на първите въпроси на главния прокурор има и редактирани изцяло въпроси.
„Въпросите около конкретния казус бяха доста многословни и не боравиха особено с терминология. Разбира се, главният прокурор запази смисъла им, но звученето е по-издържано“, коментират източници от КС.
Така например е преработен първоначалният въпрос на Гешев, който звучеше по следния начин: „Необходимо е тълкуване и с оглед наличието на противоречиви становища относно: само по себе си установяването – в рамките на образувано досъдебно производство – на наличие на данни за съпричастност на президента, респ. вицепрезидента, към извършването на престъплението, което е обект на разследване или друго престъпление, свързано с престъплението, което е обект на разследване, съставлява ли основание за прекратяване на наказателното производство или за спирането на наказателното производство“.
След редакцията за „отстраняване на неточности“ този въпрос звучи доста по-стегнато и може да бъде допуснат, твърдят от КС. „Смисълът е същият, но звученето му е съвсем друго. То най-общо стъпва върху чл. 103, ал. 4 от Конституцията, който казва, че президентът не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде преследван наказателно. На тази база вече главният прокурор пита дали това означава „забрана за действия с процесуален характер“, както и „включва ли конституционната норма забрана за наказателно производство“.
Според основният ни закон имунитетът на президента, както и на вицепрезидента, включва два компонента: неотговорност за действията, извършени при изпълнение на служебни функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията и неприкосновеност за задържане и за възбуждане на наказателно преследване.
Предвид еднаквата правна уредба, касаеща имунитета на президента и вицепрезидента, изложеното в пункт I, II и III следва да се възприеме като еднакво валидно и за двете фигури.
Смисловото съдържание на въпросния член от Конституцията се разбира нееднозначно, като са изразени противоречащи една на друга тези, гласи още основанието.
