Досегашният национален омбудсман Константин Пенчев със сигурност става конституционен съдия. Това научи БГНЕС от източници от управляващо мнозинство.
За издигането на Пенчев се заговори още през юли, след като той не бе подкрепен за втори мандат като омбудсман. Така от октомври поста на държавен защитник на гражданските права ще се заеме от доскорошното парламентарно острие на БСП Мая Манолова. В началото на седмицата Пенчев дори обсъждал бъдещата си кариера с действащи конституционни съдии. След броени седмици изтичат мандатите на четирима конституционни съдии – Димитър Токушев, Пламен Киров, Благовест Пунев и Красен Стойчев.
Номинирането на Константин Пенчев, който е бивш председател на Върховния административен съд, най-вероятно ще е за сметка на един от двамата бъдещи конституционни съдии, които има право да излъчи президентът Росен Плевнелиев. Преди повече от месец стана ясно, че бившият премиер и настоящ адвокат Филип Димитров и юридическият секретар на държавния глава и преподавател по право доц. Кристиан Таков са фаворитите на Плевнелиев.
В сряда, 9 септември, стана ясно, че до 18 септември ще станат известни имената на номинираните за конституционен съдия от квотата на Народното събрание. Парламентът има право да излъчи само един член на КС при предстоящата ротация. За почти сигурен бъдещ конституционен съдия се сочи и бившият заместник-председател на парламента Екатерина Михайлова, която в последните месеци бе консултант на реформаторите по въпроса на промяната на Конституцията в частта за съдебната власт.
Управляващите обсъждали вариант, при който Плевнелиев се отказва от кандидатурата на един от двамата си първоначални фаворита - Филип Димитров или Кристиан Таков. Още повече, че се появиха съмнения около притежавания от бившия премиер задължителен 15-годишен юридически стаж, каквото е минималното изискване за съдия в КС. На мястото на единия президентът щял да номинира Екатерина Михайлова или Константин Пенчев. Ако Михайлова влезе в КС от квотата на държавния глава, то Пенчев щял да бъде номиниран от управляващото мнозинство в парламента, още повече, че Реформаторите издигнаха кандидатурата му за втори мандат като национален омбудсман. Около кандидатурата на Михайлова също имало въпросителни, които будели известни притеснения у мнозинството, които се опасявали, че може да се направи аналогия със скандала около Венета Марковска през 2012 г. Бившата съдийка от ВАС не стана конституционен съдия заради серия скандали с мъжа, с когото живеела на семейни начала. В случая с Екатерина Михайлова става въпрос за нейния брат. В началото на века, при управлението на кабинета на Иван Костов, братът на Екатерина Михайлова е принуден да напусне след серия от скандали държавната по това време ДЗИ. Малко след оттеглянето на Борислав Михайлов голяма част от дружествата, в управата на които е участвал, са приватизирани. До напускането на Михайлов се стига след действия на прокуратурата, ръководена по това време от Никола Филчев.
Очакванията са за член на КС от квотата на съдебната власт да бъде излъчен съдията от ВКС Борислав Белазелков, който в момента е председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България. Другите две имена са на заместник-председателя на ВКС Павлина Панова и на съдията от Търговската колегия на ВКС Росица Ковачева, която е съпруга на бившия конституционен съдия и настоящ председател на Съюза на юристите Владислав Славов. Синът на Славов е депутатът от Реформаторския блок Петър Славов.
