Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кой какво обещава за климата?

28 септември 2022, 17:11 часа • 877 прочитания

Макар някои от кандидатите за народни представители да определят климата като ключова тема, тя напълно отсъства в предизборните програми и агитации на повечето партии, а при други липсва ясна визия за институционални реформи, законодателни промени и актуализации на стратегическите политики и документи. Същевременно все по-тежките последици от екстремно време и императивната потребност от отказ от зависимостта от изкопаеми горива налагат приоритетно ангажиране с проблемите на климата и необходимите институционални и законодателни реформи за преодоляването им. Това обявиха в БТА експерти от гражданската Коалиция за климата – България, представяйки резултатите от кампанията „Климатичен вот 2022” на „Горичка” и съпътстващ анализ на програмите, проведен от правни експерти на фондация „БлуЛинк”.

Обнадеждаващи за климата са резултатите от „Климатичен вот 2022”, проведен от „Горичка” в партньорство с Коалиция за климата – България. В рамките на кампанията на политическите партии бяха зададени 5 въпроса, свързани с климатичните политики, декарбонизацията, въглищните електроцентрали, електромобилността, земеделието и животновъдството. До момента отговори на въпросите са изпратени от „Продължаваме промяната”, „Демократична България” и „Възраждане”.

„Наясно сме, че въпросите, поставени в Климатичния вот, са трудни и изискват участието на експерти от различни области в политическите партии. Целта на кампанията е да накара политиците да се замислят, и тя беше постигната”, обясни тенис звездата Магдалена Малеева, учредител на „Горичка”.

„Считам управлението на климатичната криза като топ приоритет за всяко следващо управление с оглед на сбъдващите се вече предупреждения на учените за катастрофални последствия за хората и природата. Това определено налага да бъде създадено Министерство на климата (и околната среда например) с вицепремиер по климатичните политики, с цел интегрирането им във всички останали държавни политики”, се казва в отговора на „Продължаваме промяната”, изпратен от Александър Дунчев.

„Ние напълно подкрепяме идеята да има отговорно лице от управлението, чийто фокус на работа да е управлението на климата – ако следващото правителство прецени, може това да е и заместник министър-председател по климатичните политики”, смятат от Демократична България.

Твърдо зад длъжността заместник министър-председател по климатичните политики застават и от „Възраждане”, „тъй като климатичната неутралност е възможно да се постигне единствено чрез провеждане на хоризонтална политика”, отговарят от партията.

Все повече българи бедстват от екстремно време, а зависимостта от изкопаеми горива е заплаха за националната сигурност, и са необходими решителни законодателни мерки, сред които и актуализация на Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), каза Павел Антонов, управляващ редактор на Фондация „БлуЛинк”. Организацията подкрепя Коалицията за климата в партньорство с Европейската климатична фондация.

Преглед на програмите на основните партии с шанс да влязат в следващия парламент, изготвен от Фондация „БлуЛинк”, показва, че партиите не поставят фокус върху необходимостта от законодателни промени в областта на климата. Конкретно заявена позиция присъства при „Има такъв народ”, която посочва необходимостта от “комплекс от законодателни промени за енергетика, околната среда, регионалното развитие, горското стопанство, транспорт и др., насочени към постигане на въглеродна неутралност след 2050 г.”.

Партиите с позиция по темата за климата предлагат по-детайлни идеи в секторната политика по енергетика (напр. насърчаване на производството и използването на енергия от възобновяеми енергийни източници, умни мрежи, електрически автомобили), и други свързани секторни политики. Те обаче не дават конкретни идеи с цели и мерки за развитието на хоризонтална климатична политика с въздействие върху всички сфери на обществения живот.

Забелязва се и интерес на партиите към смекчаване на социалните ефекти на енергийната криза и справедливост в енергийните им политики. Пример за това е въвеждането на законова дефиниция на понятието „енергийна бедност”, което да позволи адекватна и насочена подкрепа за хората, които се нуждаят от нея. Част от партиите се обявяват в подкрепа на “запазване на енергийния комплекс „Марица-Изток” и заетостта и доходите на хората в другите въглищни региони за възможно най-дълъг период” („Продължаваме промяната”), „инвестиции в междинни технологии за удължаване на живота на въглищните централи и на производството на енергия от въглища при намаляване емисиите на въглероден диоксид” (ГЕРБ). БСП предлага „нови зелени инвестиции в комплекса „Марица Изток“.

Адаптацията към измененията на климата и екстремните климатични явления като засушавания, наводнения, пожари по-скоро отсъства в програмите на партиите. За „Има такъв народ” приоритет е „стартиране на плавен преход към по-зелени политики по климат и околна среда за смекчаване на неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве, екосистемите и икономиката и адаптиране към измененията на климата.”, а ГЕРБ ще се стреми към „активна превенция и борба с неблагоприятните последствия от изменението на климата”.

„Партиите не са заложили достатъчно амбициозни и обосновани политики за климата в програмите си и това може да се отрази на скоростта, качеството и справедливостта на прехода към нисковъглеродна икономика и бъдеща климатична неутралност”, коментира Пламен Пеев, старши експерт по политики на „БлуЛинк”, който е автор на анализа. Всички други участници в обществения дебат като общините, гражданското общество, научните среди и бизнеса трябва да се включат по-активно за формиране на така наречения „многостепенен диалог” за климата, допълва Пеев.

„Надявам се чрез тази кампания да подтикнем политиците да се образоват и замислят по тези сравнително сложни теми и да ги подсетим, че има климатична криза, че това са важни въпроси, че в тази посока са и приоритетите на Европейския съюз. Сигурна съм, че във всяка една партия има хора, които са загрижени за тези проблеми и искам да ги открием и чрез тях да побутнем напредъка, от който се нуждаем всички“, допълни още Малеева. 

Въпреки че България е една от първите страни, приели климатичен закон, през последните години повечето страни членки на ЕС значително актуализираха и допълниха климатичното си законодателство, като България изостава от тази тенденция, коментира Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия“ във WWF – България. Той представи основните предизвикателства и перспективи за актуализацията на Закона за ограничаване изменението на климата.

Основни аспекти, по които бъдещите парламентарни сили, министерства, експерти и гражданският сектор ще трябва да вземат отношение, включват определянето със закон на национална цел за климатична неутралност до 2050 г., определяне на национална политика за адаптация към климатичните промени, и включване на учените и местните власти с активни роли в прилагането на политиките. Не на последно място е необходимо да бъдат създадени прозрачни механизми за достъп на гражданите до информация за изпълнението на климатичните политики, което ще подпомогне ефективното им и справедливо прилагане.

„Време за губене няма! Актуализацията на закона е нужна още в рамките на следващото Народно събрание, но дали това ще ни доближи до най-добрите примери за климатични закони в Европа, зависи от амбицията на политическите сили”, коментира Дянков.

Ива Иванова
Ива Иванова Отговорен редактор
Новините днес