Днес беше последното заседание на 48-ото Народно събрание, което още в първите си дни показа, че ще е насочено предимно към следващите избори.
По време на мандата си депутатите са приели 53 закона, 90 решения и две декларации за 50 пленарни заседания, като 8 от тях са били извънредни. В 48-ото Народно събрание са постъпили общо 205 законопроекта, като 134 от тях са внесени от народни представители, а останалите - от служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев.
Какво свършиха депутатите?
За съжаление, краткият отговор тук е - не много. Вместо да приемат важните закони по Плана за възстановяване и устойчивост - те започнаха с промяна на изборните правила.
Първият законопроект, с който се зае 48-ото Народно събрание, беше за промени на Изборния кодекс. Текстовете обединиха ГЕРБ, ДПС и БСП в т.нар. "хартиена коалиция", заради желанието им да се върне възможността за масово използване на хартиените бюлетини. В крайна сметка обаче те стигнаха по-далеч и обезсмислиха машинния вот. Трите партии превърнаха устройствата в обикновени принтери за нов вид бюлетина, която също като традиционната ще се брои на ръка. Въпреки протестите и наложеното от президента вето, "хартиената коалиция" остана единна в подкрепата си за спорните изменения. В последните дни на този парламент "Продължаваме промяната" и "Демократична България" вече сезираха Конституционния съд за поправките.
По Плана за възстановяване страната ни беше поела ангажимент за промяна на 18 законопроекта, за да бъдат получени парите от втория транш. От тях обаче Народното събрание прие само 4.
Един от най-важните - за механизъм за разследване на главния прокурор, както и реформата на антикорупционната комисия КПКОНПИ отново бяха бламирани и не стигнаха доникъде
48-ото Народно събрание не успя да приеме и трите законопроекта, които бяха важни за България по пътя към еврозоната - промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Кодекса за застраховане и Търговския закон.
По-рано тази седмица депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП, "Български възход" и "Възраждане" саботираха и разглеждането на поправките в Кодекса за застраховането, които трябваше да решат проблема с неплащането на част от старите задължения на България към международната система "зелена карта". "Ако изпуснем влака сега по ваша вина, защото особено на евроатлантиците от ГЕРБ вината е сериозна, не се знае кога ще дойде следващият влак. Цената за България ще е умишлено висока, ще загубим години", каза председателят на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров от "Демократична България" на следващия ден.
Оръжие за Украйна
В крайна сметка депутатите успяха да свършат някои полезни неща, макар и късно. 9 месеца след началото на войната на Русия в Украйна парламентът възложи на правителството да дава помощ за Киев. Опитът за подобно решение в предишното Народно събрание беше спрян от БСП - част от управляващата коалиция зад кабинета на Кирил Петков и "Продължаваме промяната". Сега то мина с гласовете на депутатите от всички парламентарни групи, с изключение на БСП и "Възраждане".
Парламентът успя да одобри и ратификацията на договора за покупка на още осем изтребителя F-16.
Енергетика и минимална работна заплата
Депутатите задвижиха и еврорегламента за събиране на свръхпечалбите на петролните и газови компании, както и на производителите на електроенергия. След много спорове и различни законови предложения бе приета забраната за износа на продукти от руски петрол в страните от Европейския съюз, но бе направено изключение за Украйна. Беше приета и идеята по-високите и спорни компенсации за бизнеса заради по-скъпия ток.
В предпоследния си ден и след отлагане 30 пъти на точката народните представители приеха минималната работна заплата да се определя ежегодно и да бъде в размер на 50% от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца.
Без бюджет и назначения
Парламентът не прие нови закони за държавния бюджет и общественото осигуряване и единствено удължи разпоредбите от 2022 г., като оправданието беше, че няма редовно правителство, което да предложи политики. Вместо това депутатите удължиха действието на бюджета от 2022 година.
Освен това парламентът не разгледа и въпроса с ръководителите на 13 държавни органа, чийто мандат е изтекъл. Те трябваше спешно да изберат девет членове, включително председател, заместник-председател и секретар на Комисията по разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност; на Комисията за защита на личните данни, главен инспектор в Инспектората към ВСС; на Надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол; управител и двама подуправители на Българската народна банка (БНБ).
Депутатите следваше да изберат и управител на Националния осигурителен институт (НОИ), на Фискалния съвет, председател на Сметната палата и по негово предложение - двама заместник-председатели и двама членове на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, Комисията по защита от дискриминация и на Комисията за финансов надзор. Трябваше да проведат избор и на 15 членове на Висшия съдебен съвет и на двама съдии в Конституционния съд.
Вместо това беше отстранен председателят на Сметната палата Цветан Цветков, както и управителя на НЗОК Петко Салчев.
Парламентарен контрол
Иначе от пресцентъра на парламента информираха, че в 48-ото Народно събрание са зададени 1321 въпроса и са отправени 57 питания към служебните министри. Парламентарен контрол е провеждан в 6 пленарни заседания за петъчния парламентарен контрол и в 5 извънредни заседания. Блицконтрол е провеждан в 3 заседания, като са зададени 35 въпроса от народни представители от всички парламентарни групи.
Най-много въпроси и питания през мандата са били внесени от депутати от "Демократична България" – 361 въпроса и 14 питания. От "Продължаваме промяната" са отправили 331 въпроса и 17 питания, от ГЕРБ - 232 въпроса и 6 питания, от "Възраждане" – 157 въпроса и 11 питания. От БСП са внесени 153 въпроса и 6 питания, а от партията на Стефан Янев "Български възход" – 74 въпроса. Последни са депутатите на ДПС - 30 въпроса и 3 питания.
