Специална работна група към вътрешната парламентарна комисия ще се заеме с неяснотите в проекта за изменения в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Това съобщи в интервю за Actualno.com депутатът на ВМРО от парламентарната група на Обединените патриоти Александър Сабанов. Той каза, че е получил такива уверения от председателя на вътрешната комисия на парламента Цветан Цветанов. Очаква се новата работна група да се събере следващата седмица и да започне работа по спорните текстове, които едва не изкараха на протест ловците и други засегнати общности.
С промените в закона се бърза, тъй като с тях се транспонират европейски директиви, които, по думите на зам.-министъра на МВР Красимир Ципов, България би трябвало вече да е въвела.
Най-голям смут предизвикаха текстовете в законопроекта, с които се въвеждат изискванията на Директива 2017/853/ЕС за изменение на Директива 91/477/ЕИО за контрола на придобиването и притежаването на оръжие. Изменят се категориите за огнестрелно оръжие, въвежда се забрана за придобиване, носене и употреба на пълнители с голям капацитет, допълнени са и изискванията към лицата, извършващи дейности с огнестрелно оръжие за спортни цели и др., въвеждат се нови забрани и рестрикции.
Най-засегнати се почувстваха ловците, реконструкторите, колекционерите на оръжия, спортни федерации по стрелба и сдруженията за възстановки на исторически събития. При обсъжданията на ниво комисии в парламента остро се възпротивиха от ВМРО и определиха като необмислени голяма част от промените, особено въвеждането на разрешителен режим за газовите оръжия (на територията на ЕС газово оръжие се добива свободно, а у нас то дори е на уведомителен режим към МВР) и оръжията, използвани при исторически възстановки, които стрелят само с халосни патрони. Категорично възразиха и срещу забраната за придобиване, съхранение, носене и употреба на автоматични огнестрелни оръжия, видоизменени в полуавтоматични, тъй като тя ще засегне огромен брой ловци, притежатели на такова оръжие. От ДПС подкрепиха необходимостта от регламентиране на реда, по който се предоставя оръжие на лица, ловуващи по линия на организирания ловен туризъм. Същевременно оцениха като твърде рестриктивни промените, свързани с реда за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие.
"Част от мотивите на вносителите на промените в ЗОБВВПИ са, че се осланят на изискванията на Европейските директиви за превенция на борбата с тероризма и трансграничната криминална престъпност на територията на ЕС. Мотиви, които според засегнатите организации ощетяват, както българските собственици на оръжия, така и производителите им. Под този предтекст реално се налага отнемането на оръжията на над 80 000 ловци, притежаващи полуавтоматични карабини“, алармира ВМРО и организира среща в парламента на заинтересованите страни.
В резултат стортисти-стрелци, ловци, юристи, представители на клубове за исторически възстановки апелираха към вносителите на законопроекта да уточнят текстовете и да се ръководят от оригиналния английски текст на евродирективата, която транспонират.
Георги Младенов от Съюза на ловците и риболовците: Това е недомислие
Според мен това е опит на държавата да си свърши набързо работата, прилагайки една евродиректива, преведена, както казаха колегите, с "Гугъл транслейт", без да се мисли до какво ще доведе това. Някои хора се опитват и да заблудят обществото, твърдейки, че ако не приемем тази евродиректива, ще ни бъдат наложени рестрикции. Факт е, че Чехия е отказала да я въведе, каза пред Actualno.com Младенов.
Нашите членове са над 130 000 души. Тази поправка ще засегне поне 20 000 души. Защото оръжията, които касае, са най-евтините полуавтоматични оръжия на пазара и масово се купуват от ловците. Ако трябва един ловец да си вземе "Браунинг", цената е 2000 лева, а популярната тук карабина струва 600 - 700 лева. Разликата е съществена, обясни Младенов.
Иван Бързилов, председател на българската Т-клас федерация: "Гугъл" е основният законодател в случая
Ние стреляме със снайперови оръжия. В Закона за спорта са регламентирани т.нар. военно-приложни спортове, които съвместно с армията развиват умения и качества, които са полезни за отбраната на страната. Това е нов вид спорт, разясни Иван Бързилов пред Actualno.com.
Откакто през 2015 г. полската евродепутатка с много българското име Бенковска внесе предложение за директивата, ние сме в контакт с европейските партньори. Проследихме как това предложение стана европейска директива. Първоначално предложението за евродиректива предизвиква нечуван интерес и много противоречиви коментари. Европейската комисия работи доста време, за да стане подходящ и приемлив текста на директивата, така че да удовлетвори всички страни-членки на ЕС. Това си е директно калифорнийският закон, приложен в Европа. С директивата по принцип се забраняват опасните оръжия т.нар. автоматични и полуавтоматични оръжия, но се дава право на всяка страна да ги разреши на доказани спортисти, на ловци и пр.
Европейската директива в частта "спортни оръжия" е много добре написана, обаче начинът, по който е интерпретирана в предложението за законопроекта е с лош превод от английски език. Българският текст на директивата, предполагам преведен през "Гугъл", изкривява волята на европейския законодател. "Гугъл“ е основният законодател в случая и това всеки може да провери. Който не вярва, да сложи английските текстове от директивата в "Гугъл преводач" и ще получи текстовете в българския проектозакон.
Европейската директива разрешава на ловци и на спортисти да притежават оръжия, но им забранява използването на големи пълнители. Европейският законодател казва - "когато бъде поставен", а в българския текст е "ако може да бъде поставен", т.е. ако може да бъде поставен пълнител на едно автоматично оръжие, то попада в категория "А", точка 7 или т.нар. опасни оръжия. На пистолет "Макаров", който е с 8-заряден пълнител, може да му се постави 100-заряден пълнител. На оръжията на ловците, които са SLR или полуавтоматични оръжия, също може да им бъде поставен дълъг пълнител, каквито има. Практически текстът в законопроекта забранява пистолетите. Всичкото полуавтоматично оръжие попада в категорията "А", т. 7, която е разрешена само на спортисти, според европейската директива. За самоотбрана отпадат всички полуавтоматични пистолети, на ловците им забраняват полуавтоматични оръжия. Това е грешка, според мен от неправилен превод от английския текст. Ако се приложи английският текст нито един ловец няма да пострада.
Терминът Shooting sports e преведен като "спортна стрелба", но в България има освен такава дисциплина и много видове спортна стрелба – снайперова стралба, динамична стрелба, ловна стрелба, също биатлон.
Нашето предложение е когато се работи - да се гледа английският текст на директивата, а не българският.
Директивата казва, че се изисква едногодишно членство в спортен клуб, за да се разрешат опасните категории "А", т.6 и "А",т.7. (Категория "А", т.6 са преработените в полуавтоматични оръжия от произведени автоматични. Категория "А" т.7 са пистолети, които поемат пълнители с повече от 20 патрона и дългоцевни оръжия, които поемат повече от 10 патрона). За по-лесно българският законотворец решава, че иска за всички спортни оръжия членство. Ще се окаже, че сме членове в един клуб и само ще гледаме другите как се състезават. Нашите състезатели в продължение на една година няма да могат да правят нищо, освен да гледат. Искаме да се приложи оригиналният текст на директивата - да се забрани една година правото на нови състезатели да притежават оръжие от категории "А",т.6 и "А",т.7.
Подкрепяме директивата да се изисква 12 месеца членство за най-тежките категории "А",т.6 и "А", т.7, които могат да се категоризират като оръжия с по-висок риск, но не и за останалите видове оръжия, за да не се възпрепятства предварителната подготовка на състезателите. 90% от клубовете нямат клубни оръжия, заради режима за транспортиране. Ние докато си извадим разрешения, състезанията ще минат. По тази причина, дори колегите от "спортна стрелба", които имат клубно оръжие са принудени да си издават индивидуални спортни разрешителни за състезателите си. Защото законът е много тежък в частта транспортиране. Друг проблем при оръжия за снайперова стрелба и динамична стрелба е, че се изисква индивидуално настройване на самото оръжие. Ако има клубно оръжие - то докато се настрои ще мине времето за тренировка, каза Бързилов.
Притеснява ни неразбирането на спецификата на спорта от страна на вносителите на законопроекта. Служба "Контрол на общоопасните средства" (КОС) се опитва да въведе изисквания за това какво е спортист. В европейската директива е записано "доказани спортисти, които тренират или се състезават", а в българския законопроект е записано изискване за 15 тренировки, 2 състезания и 350 изстреляни патрона на година без значение каква спортна дисциплина е, без значение вида на оръжието. Дали пушката е малокалибрена с малки патрончета или тежка - няма значение; дали дисциплината е 1000 изстрела на състезание или 10 - няма разлика. Това не е редно. Не служба КОС трябва да казва колко тренировки с колко патрона да прави един спортист. Това е все едно Законът за движението по пътищата да даде изискване, че един състезател по мотокрос трябва да изгори 200 литра гориво на година, иначе не е спортист, не е състезател по мотокрос! Не е работа на служба КОС да определя това. Има си много добре написан Закон за спорта, който казва кой е спортист и кой не е спортист, настоя Бързилов.
Притеснителни са и текстовете за заключването - колегите от "спортна стрелба" казаха, че ако си заключат всички оръжия в индивидуални куфари, каквито са новите изисквания, ще им трябва ремарке когато ходят на състезания. Затова предлагаме късоцевните да се заключват в куфар, а дългоцевните - със заключен спусък, но да е ясно, завърши Бързилов.
Момчил Тачев, председател на клуб "Братя по оръжие“: Не можем без картечница да покажем атаката на българската армия при Дойран или Тутракан
В проектозакона има неясноти, свързани най-вече с клаузи, които считаме, че могат да доведат до корупционни практики, особено точката в която се казва: ".. по изключение и при надлежно обосноваване може да се пристъпи към съответни изключения".
Ние няма как да направим възстановка на Втората световна война, без да използваме оръжие по сегашния закон за културни нужди и без да е автоматично. Не можем без картечница да покажем атаката на българската армия при Дойран в Първата световна война, примерно или при Тутракан. Ако картечницитe бъдат забранени или влязат в изключително рестриктивен режим, който ние няма как да изпълним, защото някой ще решава да разреши или да не разреши и практически, ние ще бъдем ограничени, поясни Момчил Тачев.
Оръжията и сега са в много труден режим. Ние използваме оръжие за възстановки на исторически събития, което по сегашния, действащия закон, е деактивирано до степен да не може да изстрелва боен патрон. Те са с две метални тела, заварени вътре в цевта и през тях не може да проникне боен патрон. Само с халосен може да се стреля, т.е. тези оръжия само вдигат шум. А със законопроекта искат да ги приравнят към реални бойни оръжия. Вкарват ги в категория "А", които са забранени и особено опасни, добави Тачев.
