Българите зад граница упражняват правото си на глас в общо 750 секции в 68 държави, съобщават от МВнР.
Българските граждани във всички държави в Европа започнаха да упражнят правото си на глас от 9 ч. българско време.
Спокойно и без нарушения протече изборният ден в Гърция. В Атина се гласуваше с машини, което не бе затруднение за избирателите. Времето за гласуване се забавя от попълване на декларации.На островите също се гласуваше нормално. Правото на вот упражняват българите на остров Крит, Миконос, Кос и Родос. Гласуват българите, постоянно живеещи и работещи в Гърция, студенти, туристи, както и група монаси от Света Гора. Печатните издания анализират политическата обстановка и публикуват интервюта на български социолози с коментари и прогнози.
Българите в Кипър гласуваха за президент и парламент днес в 7 секции, разкрити във всички градове на острова, където живеят големи групи наши сънародници. Изборният ден протече спокойно, със сравнително ниска избирателна активност в първите часове.
Избирателните секции в Кипър са с една по-малко, отколкото на парламентарните избори през юли заради подадените сега по-малко предварителни заявления за регистрация за гласуване.
В 5 от 7-те секции се гласуваше машинно. Във всяка от тях бяха инсталирани по две устройства, които работеха едновременно и изборният процес протече много бързо.
В двете най-малки секции сънародниците ни гласуваха с хартиени бюлетини.
По-ниска активност в сравнение с предишните избори отчитат във втората по големина избирателна секция – тази в Лимасол.
На парламентарния вот през април сънародниците ни поставиха рекорд за избирателна активност в Кипър за последните 10 години, като общият брой на действителните бюлетини бе малко над 3000. През юли българите от острова дадоха близо 2500 гласа за управлението.
Гласуването в Германия премина без сътресения и със сравнително висока активност.
Най-много гласували има в секциите в Берлин и Мюнхен. Машини нямаше във всички секции, на много от местата се гласуваше с хартиени бюлетини. Пред посолството в Берлин и пред консулството в Мюнхен се чакаше най-дълго, около час. На останалите места, на които българи могат да дадат гласа си в Германия, процесът минаваше бързо.
В Италия секциите са 26. Възможност за машинен вот имаше само в една секция в Милано. Секциите са организирани от посолството в Рим и от Генералното ни консулство в Милано – съответно 17 и 9 на брой. Своите седалища за вота предоставиха почетните ни консулства в Болоня и Неапол. В Генуа, кметството даде на разположение заседателната зала на една от своите районни градски общини. Българите можаха да гласуват още в другите главни градове като Торино, Триест, Верона, Флоренция, Анкона, Перуджа и др., по цялото протежение на Апенините където най-северната секция бе в Тренто в Алпите , а най-южната - в селището Акония ди Куринга в Калабрия. Най-много секции – 4 имаше в област Тоскана, по 3 в Ломбардия и Лацио. Българското посолство в Рим акредитирано за Република Малта образува на острова две секции – в Сейнт Джулиънс и в Буджиба.
В Обединеното кралство гласуваха в 132 избирателни секции, 46 от които бяха в Лондон. Използвани са 92 машини. Беше съобщено за повреда на една от машините за гласуване в посолството, но иначе всичко протече нормално и спокойно на изборите за народни представители и президент. Въпреки някои очаквани проблеми със съставите на СИК, всички секции на Острова отвориха врати тази сутрин. Това бе потвърдено и от посланик Марин Райков, който пусна бюлетината си в посолството. Там вече се забелязва леко струпване на гласоподаватели.
В Руската федерация гласуваха в четири избирателни секции: 2 в Москва и по една в Санкт Петербург и Екатеринбург. Гласуването започна в 7 часа местно и 4 часа българско време в генералното консулство на България в Екатеринбург. Два часа по-късно отвориха врати избирателните секции в Москва - в посолството и в българския Център на промишлеността и в генералното консулство на страната ни в Санкт Петербург. По обед пред секцията в посолството имаше опашка. Около 200 наши сънародници в Русия са подали предварително заявления до Централната избирателна комисия. Останалите желаещи на гласуват попълваха на място декларации за гласуване извън страната, за да бъдат включени в списъците на секционните комисии. Вотът бе с хартиени бюлетини, защото в нито една от четирите секции в Русия не се очакват 300 и повече избиратели.
В Санкт Петербург също се наблюдаваше по-висока избирателна активност, а в Екатеринбург броят на гласоподавателите е сравним с този на последните парламентарни избори.
Спокойно протече гласуването в Белгия. Изборните секции отвориха врати в 7 ч. местно време и затвориха в 20. Не се съобщава за инциденти, които биха могли да повлияят на гласуването. Пред постоянното ни представителство в Брюксел сутринта се беше образувала малка опашка от чакащи да дадат вота си. 15 избирателни секции работиха в Белгия и 2 в Люксембург. Две секции имаше в Гент, 6 в Брюксел, 2 – в Антверпен и по една във Варегем, Льовен, Маасмехелен и Хаселт.
Машинно гласуване ще имаше в постоянното ни представителство в Брюксел, в Гент и в Антверпен. През юли са гласували около 3800 души – близо 70% от гласувалите през април над 5200. Сега избирателната активност се доближи до тази през април. Секционните комисии са назначени навсякъде в пълен състав, освен в Хаселт, но по данни на посолството ни в Белгия, това няма да провали вота там, тъй като е налице необходимият минимум.
Умерена e активността на българите в Париж. Сънародниците ни гласуваха в 18 секции на 15 населени места във Франция.
Опашката пред посолството ни в Париж беше постоянна в следобедните часове и все пак активността на българските избиратели една ли ще превиши тази на изборите през април.
Гласуването върви спокойно и сравнително бързо, въпреки че широко мнозинство от гласуващите не са подали предварителни заявления и трябва да бъдат вписвани на място. Заявления се попълват в двора на посолството, където се намират три от 18-те секции в страната, вотът и в трите бе с машини, както и в Лион, Ница и Тоар. В останалите секции се гласуваше с хартиени бюлетини.
Предварителните заявления за всички секции бяха около 950, но само в Париж до урните отиват около 1500 души.
В Испания сънародниците ни гласуваха в 69 избирателни секции в 60 населени места. Изборният ден започна в 7 часа местно време и приключи в 20. Това е най-големият брой избирателни секции откриван досега в Испания. На предишните избори на 11 юли те бяха 67, на 4-ти април – 53, а през 2017 година – 38 на брой. Електронно заявление за гласуване са подали едва 3202-ма души при 4157 на предишните избори. През април заявления подадоха 7946 души, но гласуваха 20 309. Машинно гласуване имаше в 19 от избирателните секции, а в останалите 50 вотът бе с хартиени бюлетини.
В 11 часа българско време приключи гласуването в Австралия, където сънародниците ни гласуваха в 6 избирателни секции. Предстои да затворят и секциите в Япония и Сингапур, съответно в 13 часа и 14 часа българско време. В Япония сънародниците ни гласуват в 2 избирателни секции – в градовете Токио и Осака, а в Сингапур в една секция. Гласуват и сънародниците ни в Бахрейн, където за първи път на тези избори е разкрита секция.
В 11 часа българско време приключи гласуването в Австралия, където сънародниците ни гласуваха в 6 избирателни секции. Предстои да затворят и секциите в Япония и Сингапур, съответно в 13 часа и 14 часа българско време. В Япония сънародниците ни гласуват в 2 избирателни секции – в градовете Токио и Осака, а в Сингапур в една секция. Гласуват и сънародниците ни в Бахрейн, където за първи път на тези избори е разкрита секция.
Точно в 9 часа тази сутрин българско време приключи гласуването в най-рано отворилата изборна секция – в Крайстчърч, Нова Зеландия. Секцията в Окланд не започна работа, тъй като заради влошилата се ситуация с COVID-19 в града вчера местните власти оттеглиха даденото съгласие за разкриване на секцията, съобщиха от външно министерство.
