След като през февруари т.г. депутатът от ГЕРБ-СДС Николина Ангелкова зададе точно 200 въпроса по парламентарен контрол на членовете на Министерски съвет само за ден, то на 19 април бившият министър на туризма отново е задръстила администрацията на изпълнителната власт с нови 130 въпроса. Това показа справка на Actualno.com.
От сайта на Народното събрание става ясно, че Ангелкова отново не е пропуснала нито един от министрите в кабинета "Петков". Докато преди два месеца тя се интересуваше от назначения или освобождения на хора от длъжност в администрацията на отделните ведомства, то сега бившата министърка се е прицелила в информация за обществени поръчки.
Вдъхновени от примера на Ангелкова други представители на опозицията, в лицето на ДПС, също използват познатите парламентарни хватки с цел да забавят работата на кабинета. От партията на Мустафа Карадайъ почти не пропускат петъчен парламентарен контрол, в който да задават по приблизително 50 еднакви въпроса на вътрешния министър Бойко Рашков. Всички те са с една и съща тема - "оказан натиск върху избиратели по време на изборите". Тогава първо Actualno.com показа, че депутатите на Движението започнаха тази опозиционна кампания.
Докато в началото на работата на 47-ото Народно събрание тези форми на злоупотреба с парламентарния контрол не бяха напълно разбираеми за общественото мнение, то към днешна дата избирателите вече явно разбират кой за какво работи в този парламент. Показателно е изследването на експетите от Фондация "Стража", които нагледно показаха цялостната дейност на последния парламент.
Според данни, публикувани към 13 март, независимите експерти отчитат, че за първите три месеца от парламентарната трибуна са били изречени 1 287 079 думи. Ако се направи сравнение с първото тримесечие на 44-тото Народно събрание, тогава обемът на парламентарната реч е бил с около една четвърт по-малък – 840 139 думи. За сравнение именно тогава по време на целия мандат „БСП за България“ са изговорили 234 365 думи срещу 122 949 за управляващите тогава ГЕРБ. В пленарна зала като най-активни се отличават имената изцяло на опозиционни оратори, докато най-активният говорител, който е част от управляващото мнозинство, заема едва 15-то място в класацията, изготвена от „Стража“.
Похватите, както вече бе споменато, са различни. По отношение на използването на процедурите по начина на водене например употребата им е скочила четирикратно, като те са предимно именно от опизицонните ГЕРБ-СДС и ДПС. Относно исканията за почивка от името на парламентарна група пък в 44-тото Народно събрание е имало само една 15-минутна, докато в 47-мия парламент вече са 32 с обща продължителност от 10 часа.
В още свои публични изяви представители на управляващото мнозинство продължават нееднократно да изтъкват, че опозиционните депутати използват процедурните „хватки“ с грубата цел да злоупотребяват. По презумпция мнозинството би могло по всяко време да прекрати дебат, който не се води по същество или който умишлено цели забавяне на работата, но при такова искане опозицията открива нов дебат относно това, че бива „репресирана“ и се прави опит да се запуши устата на депутатите.
Сравнителният анализ допълва статистиката за общия брой зададени въпроси по парламентарен контрол. От първото заседание на Народното събрание до третия месец от неговата работа са зададени 1081 въпроса към министрите, а 1/3 от тях, над 320, са зададени именно от гореспоменатия вече депутат от ГЕРБ-СДС Николина Ангелкова. За сравнение, два парламента по-рано, към министрите на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ са зададени общо 422 въпроса.
По темата работи Ивайло Илиев
