Министерският съвет прие втория пакет от промени в Закона за съдебната власт, като сред тях са засилване на съдийското самоуправление и реформата в прокуратурата, съобщиха от „Дондуков” 1.
„С предложените изменения се изпълнява Стратегията за съдебната реформа и препоръките, които години наред се дават в докладите за Механизма за сътрудничество, но най-важно - се дават всички гаранции за независимост и безпристрастност, а от друга страна и за носене на отговорност на съдиите и прокурорите, и следователите“, коментира правосъдният министър Екатерина Захариева.
Захариева каза, че миналия вторник получила уверение от ПГ на ГЕРБ, че изцяло ще подкрепят законопроекта, който бъде внесен от правителството. Провела е консултация с Реформаторски блок в същия ден и останала с усещането, че те също ще го подкрепят. Вчера е имала политически консултации с ПФ и с АБВ. Последните – АБВ - по думите й много категорично казали, че ще подкрепят законопроекта, а от ПФ са имали някои въпроси, но за тях Захариева е останала с усещането, че те подкрепят духа на законопроекта. Днес и утре ще продължи с останалите партии.
С новите текстове се регламентира възможността общите събрания на съдиите да предлагат и изслушват кандидатите за председател на съответния съд и да изказват становище относно кандидатурите. Целта е да се ограничат „възможностите за непублично въздействие”.
Общите събрания ще могат да изслушват и кандидатите за зам.-председатели и да изказват становища по отношение на промени в структурата и дейността на съда. Те ще избират и съдебните заседатели.
В официалното съобщение се излагат в подробности проблемите при настоящата организация на съдилищата: „Сега административните ръководители фактически притежават властови ресурс, който определя доминиращата им роля и създава предпоставки за оказване на нерегламентирано влияние и натиск върху съдиите, а оттам върху процеса на правораздаването. Този проблем е свързан и с други организационни дефицити – отсъствието на адекватен процент на натовареност, липсата на ясни критерии за кариерно израстване, извършването на командироване без никакви правила, пълната непоследователност и непредсказуемост в дисциплинарната практика на ВСС”.
По-малко контрол над обвинителите
Реформата в прокуратурата въвежда ограничението горестоящият прокурор да дава разпореждания за решаване на делата по същество, като той ще може единствено да коментира прилагането на закона.
Указанията трябва да са само писмени и мотивирани и не могат да засягат вътрешното убеждение на решаващия преписката или делото прокурор. Устни разпореждания по и във връзка с работата по дела са недопустими, гласи нарочен текст от приетия проект.
Като допълнителна гаранция срещу незаконосъобразни указания, е предвидена възможността прокурорът да може да ги възразява пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора дал указанията.
На този фон се въвеждат срокове за извършваните от прокурор проверки. Т. нар. предварителни проверки трябва да приключват до 2 месеца с възможност за еднократно удължаване до 1 месец, а произнасянето на прокурора по същество трябва да се случи до 1 месец от постъпване на материалите.
Новите правомощия на инспектората
Към правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) да извършва проверки на имуществените декларации на магистратите се включват и проверки за почтеност, за конфликт на интереси, за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдии, прокурори и следователи.
За целта инспекторатът ще има достъп до електронните бази данни и други информационни масиви на държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване.
Съдии, прокурори и следователи ще декларират имуществените си интереси в страната и чужбина (имоти, коли, банкови сметки и кредити над 10 хил. лв., подаръци над 1000 лв., данни за свързани лица, дялове в дружества, ценни книги и др. инвестиции, както имуществото на съпрузи, деца и лица, с които са във фактическо съжителство).
Те ще подават декларация всяка година, дори в случаите, в които нямат промяна на имущественото си състояние. „Идеята е да се следи, например, как магистратите изплащат кредитите си, защото ако това става прекалено бързо, възниква въпросът – с какви пари ги погасяват“, са мотивите на министър Захариева.
