Министърът на правосъдието Надежда Йорданова изпрати на председателя на Венецианската комисия Клер Бази Малори пакет от законодателни мерки, предвиждащи създаване на действащ механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор при данни за извършено престъпление.
Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в изпълнение на поетите ангажименти от България по националния План за възстановяване и устойчивост, бе публично представен на 20 юли тази година. Според графика, посочен в Плана, измененията трябва да станат действащо право във второто тримесечие на 2023 г., което е неотменен ангажимент на държавата.
Министър Йорданова неведнъж подчерта, че преди да бъдат представени за одобрение от кабинета и внесени за гласуване в парламента, промените ще преминат ключовата „проверка“ на Комисията за демокрация чрез право на СЕ (Венецианската комисия), дала многобройни препоръки през годините в тази сфера. Още през 2009 г. по делото „Колеви“ Европейският съд по правата на човека в Страсбург посочи, че в България на практика е налице обективна невъзможност при данни за престъпление главният прокурор да бъде разследван и да му бъде търсена наказателна отговорност. През 2022 г., след няколко месеца активна работа в Министерство на правосъдието, пакетът от законодателни промени е готов.
„Сътрудничеството ни с Венецианската комисия е ключов етап от изпълнението на реформите в областта на върховенството на закона, които станаха част от Плана за възстановяване и устойчивост на България. Като част от Плана България се ангажира да приеме законодателни промени за въвеждане на съдебен контрол върху отказа на прокурора да образува разследване, да гарантира ефективността на наказателното производство и подобри отчетността и търсенето на наказателна отговорност от главния прокурор. Своевременното изпълнение на този етап е приоритет на българското правителство“, казва Йорданова в писмото си до Клер Бази Малори.
Пакетът от законодателни промени, в превод на английски език, се препраща на Комисията от Министерство на външните работи.
Освен механизма за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и съдебния контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство, се предвиждат също ясни правила за оповестяване на материали от текущи разследвания при пълно съобразяване на презумпцията за невиновност (забранява се разгласяването на данни от специални разузнавателни средства), въвеждането на законово изискване в парламентарната квота на ВСС да не бъдат избирани действащи прокурори и следователи като мярка за ограничаване на фактическата власт на главния прокурор върху съвета и др.
