Парламентът прие окончателно промените в Закона за здравето и набеляза мерките, които ще продължат да действат у нас за противодействие на разпространението на коронавируса и преодоляване на икономическите последици от заболяването.
Ето и най-важните промени:
Извънредна епидемична ситуация - ще се обявява от МС
След края на извънредното положение, чийто срок изтича на 13 май и няма да бъде удължаван, Министерски съвет ще има възможността да обявява извънредна епидемична ситуация за страната или за даден регион.
Това ще става по предложение на здравния министър и след извършен анализ на главния държавен здравен инспектор.
Още за правомощията на Министерски съвет четете в този материал.
Обявяването на извънредна ситуация ще става след предварително набелязани 8 критерия, които опозицията от БСП и ДПС определи като „мъгляви” и „неясни”. Освен това, от левицата смятат, че здравният министър ще може да тълкува и предлага да въвеждаме извънредна епидемична обстановка по превратен начин. Социалистите смятат, че е налице противоконституционен текст.
Това породи горещи дебати, които можете да прочетете подробно тук.
Задължителна изолация и карантина
На задължителна изолация ще подлежат всички болни от заразни заболявания. Остава и карантината за доказани контактни на тях лица. Всички хора, които влизат в страната, също ще подлежат на 14-дневна карантина.
Глобите остават
След 13 май органите на реда ще продължат да глобяват всички нарушители с от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение сумата скача от 1000 до 2000 лева. Остава и санкцията за неспазване на задължителната изолация на болни и доказани контактни на тях лица – 5000 лева. Очаква се санкциите да продължат да бъдат в сила поне още два месеца след изтичането на срока на извънредното положение
Социално-икономически мерки в помощ на бизнеса
В следващите месеци остават и социалните мерки, сред които насочената към работодателите мярка 60:40. До 2 месеца неплатен отпуск за тази година пък ще се смятат за трудов стаж.
От 13 юли хотелите и местата за настаняване отварят, но при стриктно спазване на определени санитарно-хигиенни условия, обяви министърът на туризма Николина Ангелкова.
Днес управляващата коалиция реши да намали ДДС за хотели и ресторанти, но това ще стане през отделен закон.
Сред мерките са още държавна субсидия за чартърни полети на български авиокомпании, които возят туристи за страната. Сумата ще бъде в размер на 35 евро на седалка за самолетите над 100 места, а мярката ще продължи да действа в следващите две години.
Идеята за чартърните полети дойде от Патриотите, но в зала изненадващо получи редакционно предложение и подкрепа при гласуването от страната на ДПС. „С един куршум два заека”, пошегува се по време на дебатите Йордан Цонев от ДПС, обяснявайки, че мярката ще помогне едновременно на два от силно засегнатите от кризата сектори авиотранспорт и туризъм.
Имаше промяна и при предложението на НФСБ за ваучери за роден туризъм. Такива ще има, но те ще бъдат предназначени единствено за хората, борили се на първа линия с COVID-19.
Още за мерките в туризма четете тук.
Още два месеца – до 13 юли, ще важи забраната за налагане на запори на банкови сметки на физически лица, както и върху пенсии и заплати. Депутатите обаче все пак разблокираха частично принудителното изпълнение и гласуваха, че след края на извънредното положение ще може да се извършват публични продани и въводи във владение срещу юридически лица.
В закона беше записано следното: „До два месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. По искане на физическото лице, направено преди изтичането на срока по изречение първо, публичните продани, съответно въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски“.
След края на извънредното положение отпада специалната закрила за длъжници по банкови кредити, защото те вече имат възможност да се възползват т. нар. частен мораториум, който обявиха банките. Тя обаче остава за тези, които дължат на фирмите за бързи кредити и на колектори.
Критики
Мерките на управляващите са хартиена политика и не отговарят на истинските проблеми на българския народ. Това обвинение отправи лидерът на БСП Корнелия Нинова по време на дебата по Закона за здравето.
"Г-н министъра на правосъдието ни уверява, че ЕЦБ е дала указания на БНБ да предоговаря кредитите на хората изцяло в полза на длъжника. Виждали ли сте последния месец жив кредитополучател, който е отишъл да си предоговори кредита, защото ние много. Казаха, че предоговарянето става така: удължава ти се срока на кредита, но лихвата от 3-4-5 % става 12", продължи Нинова.
Тя се спря и на мярката "60 на 40". "Какво казват работодателите и фирмите, които се възползват от нея? Мярката 60 на 40 не работи. 1% от трудещите се хора са се възползвали от тази мярка. Още едно доказателство за мерки и решения, които вземате и които нямат нищо общо с реалните проблеми на хората отвън.
Според нея засегнатите хора, оставащи отвъд грижата на мерките, са над 1 000 000.
Още от критиките и разискванията прочетете в този материал.
Спор колко опасен е COVID-19
Още в началото на днешните дебати управляващи и опозиция влязоха в спор за това колко опасен е коронавируса. Според депутата от левицата проф. Георги Михайлов в законопроекта „инфекцията е издигната на пиедестал, който не заслужава”. „Позволявам си да го повторя като специалист – това не е особено опасна инфекция. Тя не притежава основните белези на опасна инфекция, свързани с начина на заболяване на пациенти, докоснали се до нея”, смята той.
На тезата на левицата се противопостави председателят на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова, която съвсем наскоро пребори заболяването.
„Няма как да оспорваме съществуването му, предвид на това, че не само в България, а и целият свят се бори с пандемията от коронавирус. Мерките във всички страни са аналогични”, категорична бе тя.
Учебната година ще завърши онлайн
Учебната година ще завърши дистанционно, а изпитите за външно оценяване след IV и X клас няма да се проведат. В началото на следващата учебна година тестовете ще могат да се проведат, за да се измери нивото на учениците. Приемът на единадесетокласници от обединени училища в други ще става само с оценките от дипломата за завършен десети клас.
Измененията в Закона за данъчните складове
Окончателно беше прието изискването за разделяне на нефтопродуктопровода на "Лукойл България" на отделни данъчни складове, срещу което протестираха както петролната компания, така и браншовата организация на едрия бизнес в сектора. На второ четене в пленарна зала във вторник бяха одобрени текстовете от Закона за здравето, с които се правят поправки в Закона за акцизните и данъчните складове с новите изисквания.
Според тях вече не може продуктопроводът на "Лукойл", който е с дължина 320 км и минава през различни области и свързва базите на компанията, да е един данъчен склад. Приетите текстове изискват за всяка територия на митническо учреждение лиценз на съответната база и да се инсталират средства за измерване на входа и изхода на помпените съоръжения на всяка база. Целта е по-голям контрол върху физическите потоци на горивата.
Така петролната компания ще има едномесечен срок, след обнародването на поправките и влизането им в сила да подаде уведомления за промяна на вече издадени лицензии и за нови самостоятелни лицензи за отделените бази. Същото се отнася и за издадения лиценз за производствената инсталация на "Нефтохим" и свързания с нея нефтопродуктопровод.
Още преди подаването на исканията за нови лицензи трябва да се внесат обезпечения за новите данъчни складове, които са в размер на 30 млн. лв. за всеки един. Това означаав, че "Лукойл" ще трябва да отдели 210 млн. лв. само за обезпечения, отделно за уреди за всяка база ще трябват по около 1 млн. лв.
Приетите текстове предвиждат наличностите преди издаването на лицензите дасе описват и да не се считат за освободени за реализация, докато не се получи лицензът, и да се опишат в електронни дневници.
Ако не са подали документи за новите данъчни складове, работата на базите на петролната компания ще трябва да спрат работа след 30 ноември 2020 г.
Новите изисквания бяха посрещнати на нож от най-големия дистрибутор на горива и от Българската петролна и газова асоциация, чийто член е "Лукойл" и бившият директор на нефтената компания Валентин Златев дълги години я ръководеше. Двете протестираха срещу това, че промените са внесени през друг закон и без икономически анализ и обявиха сроковете за прекалено кратки. Те поискаха оттегляне на текстовете, обсъждането им и приемането им по нормалния ред като поправки в Закона за акцизните и данъчни складове.
Техните аргументи обаче не бяха приети нито на първо, нито на второ четене в правната комисия, а сега и в пленарна зала.
Министърът на финнасите Владислав Горанов бе категоричен, че тази мярка ще има положителен ефект върху приходите в бюджета, докато от "Лукойл" смятат, че тя няма да осигури нищо допълнително в хазната, но затруднява работата им. От петролната асоциация пък заявиха, че това ще оскъпи горивата, но не посочиха разчети с колко.
Отхвърлени предложения на БСП
От опозицията в лицето на БСП настояваха за хората, на които им се е наложило да излязат в дълъг неплатен отпуск да бъде осигурена по една минимална работна заплата и осигуровки за всеки месец от извънредното положение. Отхвърлени бяха и преложенията на социалистите ДДС за храни и лекарства да се намали на 9%.
