В очакване на преговорите за присъединяването на Северна Македония към ЕС, българските власти решиха да обяснят на Европа, че македонският народ и език не съществуват. Според София всичко това е мъгла и тоталитарно комунистическо наследство. Наистина ли е така и какво общо има българският "Майдан", жертва на който рискува да стане старият враг Русия? Това пише в коментар Дмитрий Бавирин на портала vz.ru, преведен от Труд.
Българо-македонският въпрос в много отношения е подобен на руско-украинския, което улеснява руснаците да се поставят на мястото на своите „братя“. Но ако има съвест, не е необходимо да се взираме в този конфликт.
„Всичко вече е откраднато от нас“
Съвременна България е чумният ъгъл на ЕС. Най-бедната държава (румънците използваха добре парите на Брюксел и дръпнаха напред), най-корумпираната (вече трети месец в републиката се протестира срещу срастването на правителството с олигарсите) и с най-лошия индекс на свободата на медиите в ЕС (пресата се контролира от самите олигарси). Изобщо не е забавно да си българин.
Но веднъж в своята история те бяха за пример: още през 632 г. хан Кубрат обединява разпръснатите племена и създава Велика България. С други думи, България е една от най-древните държави в Европа, която е оцеляла и до днес, и това там се помни добре и на глас твърди за историческото и величие.
Млада, малка, проблемна и според българските стандарти обеднялата Северна Македония трудно може да претендира за историческо величие, но тя искрено се опитва. Това се вижда особено добре в нейната столица - Скопие. За първи път за това се говори в източниците от I век от Новата ера, но почти никой и почти никога не се разглежда този дълбоко провинциален град като възможната столица на независима държава, особено след земетресението през 1963 г., което унищожи 75% от сградите му.
Все пак, Скопие става държавна столица и Македония е единствената република, която напуска СФРЮ без война. Сега този град е обзаведен със стотици паметници на "великите македонци" и поради това силно наподобява бюфета на старица, която колекционира прахосмукачки.
В самия център стърчат статуите на Александър Велики и баща му Филип II, тоест историческите претенции на македонците се простират дори до великата антична империя, чийто население няма нищо общо със славяните. Поради това гърците, които не искаха да споделят своето собствено наследство, имаха дълъг спор с македонците и в частност блокираха пътя на Скопие към ЕС и НАТО.
Македонците взаимстваха и от българите не по-малко, а в известен смисъл и много повече. Концепцията за "македонизма", изповядвана от правителството, нарича македонския език за първия славянски държавен език, имайки предвид държавата на българския цар Самуил. В същото време на България всъщност се отрича ролята на „люлка на славянската култура“, заради това че изобретателят на кирилицата, ученикът на Кирил и Методий, Климент Охридски е живял в град Охрид, туристическа перла в югозападната част на съвременна Македония. Разбира се, той също принадлежи към македонците, въпреки че принадлежи към Първото българско царство.
Виждаме нещо много подобно и при нашите съседи, където древните укри са изкопали Черно море, Киевска Рус е приравнена на Украйна, а руските исторически фигури от кралицата на Франция Анна Руска до самолетостроителя Игор Сикорски са записани като украинци.
В Русия това дразни мнозина, а българите са толкова раздразнени, че може да бъде страшно да ги гледаме на историческите конференции. От гледна точка на "братушките" няма македонци, а има само разглезени и изкушени българи, както и македонският език не съществува, а това е един от трите варианта на българския език.
Съвременната славянска държавност, със столица в Скопие е обвинявана от София, в най-добрия случай в паразитиране върху българската националната история и култура, а в най-лошия случай в етноцид на българското население, което вече е престъпление срещу човечеството.
А най-обичаната теза на българските радикали е, че цялата македонска нация с всичките й атрибути е измислена от комунистическата диктатура. И наистина има и малко истина в това.
Под флага на УВА
Първите разговори за съществуването на специален славянски македонски народ, отделен от българите, макар и подобен на тях, възниква сред местната интелигенция през втората половина на XIX век. В самото начало на XX век филологът, историк и политик Кръсте Мисирков създава македонския литературен език. Но до началото на Втората световна война преобладаващото мнозинство от славяните, населяващи днешна Северна Македония, се наричат или българи, или просто славяни, без никакви излишни украшения.
Двама от трима македонски славяни са били неграмотни, а съседна България са я възприемали като земя на ред, просперитет и благоденствие. Затова българската окупация е приета от мнозина с радост, тъй като тогавашният глава на държавата-агресор е цар Борис III - популярна личност на Балканите, почти легендарна и обичана от обикновените хора.
Завръщането на Македония, както и на някои сръбски и гръцки земи в лоното на България е част от националната идея, което в крайна сметка води страната до съюз с Хитлер. Борис III многократно се среща с фюрера, но не е фен на неговите идеи, защото е принуден да вземе предвид русофилските настроения сред хората и част от елита.
В резултат на това София влиза във фашисткия блок, но като че ли с минимално желание. Например, тя не изпраща войници на Източния фронт и не се намесва във войната между Германия и Гърция и Югославия. По-точно, тя не се намесва, докато Белград и Атина не капитулират, след което българските войски бързо окупират интересуващите ги земи.
В българската историография това се представя като „освобождение“, в което има известна логика: ако Македония не беше окупирана от българите, тя щеше да бъде окупирана от немците. По същия начин СССР оправда отделянето на Западна Украйна и Западна Беларус от Полша, и беше казано, но моля ви се, ние си вземаме нашето и ще защитаваме нашите.
Гърците изобщо не бяха успокоени от това, но македонците като цяло бяха доволни. Вярно е, че това продължи само няколко месеца, след което, за тяхна изненада, това падна върху главите на българите, а вчерашните „братя-освободители” изведнъж станаха синоним на всичко най-лошо за македонците.
В София срамежливо обясняват промяната в македонските настроения със смъртта на популярния цар Борис, но в по-голямата си част не става дума за него.
Първо, Македония беше залята от българските чиновници - арогантни и корумпирани. Те се отнасяха към местното население с високомерие и бързо го обърнаха срещу себе си.
Второ, беше извършено насилствено побългаряване, и по-специално всички училища бяха своевременно прехвърлени на езиковите норми на българския език, и същото се отнасяше за всички обществени места за прием, а за всичко македонско започнаха дори и да наказват. Старите хора не можеха да издържат на такава намеса в личния живот и в републиката разцъфтя партизанското движение.
Що се отнася до комунистите на Тито, залогът върху национално ориентираните македонци, за разлика от българите, съюзници на Хитлер, той стана съвсем логичен за тях, и освен това и привичен (по същия начин в централата на Йосип Броз е измислена отделната босненска нация). Славяните, недоволни от българските грубияни, стават основата на новата власт в републиката.
Интересното е, че и Германия също има свой отделен македонски проект. Нацисткият режим не одобрява включването на Македония в България (протекторатът на София над тези земи се разглежда като временен) и като кооперация с ВМРО - Вътрешната македонска революционна организация, или македонските националисти. Първоначално те подкрепяха българите, след това като всички останали македонци се разочароваха от тях и през септември 1944 г. те провъзгласиха Независимата република Македония (НРМ), която съществуваше два месеца. За Хитлер тя беше лост за влияние върху София, и тя така и не посмя да напусне нацисткия блок и да премине на страната на съюзниците.
Между другото, знамето на ВМРО и НРМ е напълно идентично със знамето на УВА, Украинската въстаническа армия. Тук свършва приликата с Украйна. Република Македония с македонския държавен език наистина е проект на комунистите, но проектът е предимно антинацистки. А това, че е и анти български, за това са си виновни самите българи.
Последното убежище за негодника
През юли 2020 г. няколко активисти, водени от бившия министър на правосъдието Христо Иванов, дебаркираха на плаж край град Бургас. Те бяха бързо изведени оттам от охраната, която няма това право, тъй като земята е изключителна държавна собственост. Така тази експедиция изпълни своята мисия: Иванов искаше да провери дали „обикновените българи“ могат да почиват на този плаж, дори и ако там е резиденцията на Ахмед Доган, бизнесмен и политик от турски произход, който е наричан „сивият кардинал“ на българското правителство, и който управлява страната заедно с премиера Бойко Борисов и олигарха и медиен магнат Делян Пеевски.
Тези събития станаха повод за многобройни протести, в които взеха участие до 400 000 граждани на страната. Митингите продължават и до днес, с искане за оставката на Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Според опозицията заедно с Доган и Пеевски те са образували криминална клика и са потопили страната в корупционното блато.
В началото на есента протестиращите дори се опитаха да щурмуват сградата на парламента, в резултат на което десетки хора бяха ранени, а стотици бяха арестувани. Тоест това е Майдан. В Русия не обичат майданите, но тук трябва да се гледа не общия фон, а детайлите.
Бойко Борисов е националист консерватор, русофоб и абсолютно проамериканска фигура, и с неговите усилия бяха погребани руските проекти на "Южен поток" и АЕЦ "Белене". А протестиращите са подкрепени от социалистите, които от едно време са фокусирани върху сътрудничеството с Москва, и от президента на България Румен Радев, който с известен аванс може да бъде определен за проруски.
Борисов обаче от известно време има отвратителен имидж в ЕС. Европейските медии сравняват неговото правителство с мафиотски клан и прогнозират съкрушително поражение за управляващата партия ГЕРБ на изборите, насрочени за пролетта.
И докато все още има време пред тях, Борисов се опитва да направи поне нещо, например да върне на своя страна националистите, за да не преминат към опозицията в противоречие с предишните техни споразумения. Така се роди меморандума, изпратен до европейските столици, в който София обяснява своята позиция по македонския въпрос: няма македонци, няма и македонски език, така че българите, живеещи в Северна Македония, трябва да "скъсат с идеологическото наследство на комунистическа Югославия", преди да влязат в ЕС.
Това е чиста PR кампания. Бойко няма сила да блокира процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС, защото не заради него тази страна беше ударена през коляното и принудена да си смени името.
Да не говорим за това, че основното възражение срещу разширяването на ЕС на Балканите сега принадлежи на френския президент Еманюел Макрон. Той го прави по свои си причини и едва ли се интересува от мнението на българите.
Отричайки правото на съществуване за цял един народ, Борисов иска да се представи като защитник на българското историческо наследство от македонските „мародери“. От негова гледна точка по този начин той по-малко ще напомня на своите избиратели на мафиот, но от гледна точка на македонците той е истински мафиот в момента.
