Въпреки компрометирания на места вот в деня на парламентарните избори, за който споделиха застъпници по секции (вижте ТУК), има и добри примери. Адвокатът Десислава Димитрова сподели личните си впечатления от изборния ден в секцията, в която е била разпределена, в пловдивското село Цалапица. Публикуваме разказа й от Фейсбук, без редакторска намеса.
"Прекарах деня и част от нощта в изборна секция в село, в което никога не бях стъпвала и вероятно нямаше и да стъпя, ако не бях защитник на вота от “Демократична България”. Бях се подготвила да се разправям с местни дерибеи и търговци на гласове, да се боря с всички сили за законност и честни избори и да разоблича фалшификациите им, ако не успея да ги спра.
Отидох въоръжена до зъби с всички законови процедури, инструкции и цялото ми опитно знание как се правят честни избори, готова да стрелям без предупреждение. Там заварих комисия от 7 човека от селото, която беше регистрирала още 5 застъпника, също местни (тях така и не ги видях до края на изборния ден). Приеха ме враждебно, наобиколиха ме физически и ясно ми дадоха да разбера, че присъствието ми е крайно нежелано. Усмихнах се сухо, формално обясних, че имам законово право да съм там и да се уверя в честността на изборите, безцеремонно седнах на единствения свободен счупен стол и цял ден не помръднах от там. Просто наблюдавах и си водех записки, игнорирайки подигравките им.
Влизаха избиратели и гласуваха при стриктно спазване на всички правила – и изборните, и здравните. Хората се шегуваха с комисията, разменяха новини и поздрави за роднините си, без никаква агитация, без никакви политически коментари, все едно не бяха на избори.
По обяд потокът от хора намаля и почти изчезна, в секцията настана неловко мълчание и лек смут какво толкова пиша. Любопитството им надделя, почерпиха ме кой с каквото си носеше, донесоха ми от някъде мек (и здрав!) стол и подхванахме няколкочасов разговор. Тръгнахме от кой кой е, какво е преживял и какви проблеми го мъчат, споделих моите и на клиентите ми неволи (необходимостта от съдебна реформа в превод на човешки език), минахме през екзистенциални теми за смисъла на живота и базовите ценности и стигнахме до изборния процес. Извадих си записките и им прочетох какви са правилата за гласуване и как от сутринта не са ги нарушавали. Аз бях изненадана от законосъобразността на изборите в едно село, а те – че има толкова детайлни правила и че боравя с тях с такава лекота.
След кратко “закрито” съвещание на комисията, шепнешком, но директно ме помолиха да им съдействам да спазят многото сложни изисквания при броенето на бюлетините и изготвянето на протокола. За тях аз вече не бях натрапник, а източник на знание и ценен помощник да спазят неясния закон. За мен те вече не бяха тарикати и дерибеи, а хора, които искат да направят честни избори. Направихме го заедно и бяхме много горди със себе си. В името на демокрацията се срещнахме два свята, които нямаме допирни точки и се презираме един друг – на жълтопаветниците-интелектуалци и на народа от селата.
В тази изборна секция “Демократична България” получи само три гласа, а “Има такъв народ” спечели с 44 гласа. Никой от нас не беше доволен от резултата, но го осигурихме и го отчетохме такъв, какъвто беше. Аз спечелих безценен опит и знание, което го няма в юридическата литература – че ние от София и те от селата всъщност искаме и се борим за едно и също и имаме много какво да си дадем един на друг, ако общувахме и се познавахме, ако прекарвахме понякога по един ден заедно затворени в една стая.
Съмишленици от Демократична България, на следващите избори ще имаме (поне!) още 7 гласа в едно село. От телевизора и от жълтите павета не можем да достигнем до тях, а просто трябва да го направим!"
Няколко дни по-късно, адвокат Димитрова сподели в социалната мрежа и адаптация на българската фолклорна песен "Белите манастири" в контекста на политическата ни ситуация.
