"Горещата лятна политическа обстановка ... въобще не е гореща. Тривиална, да не кажа банална е.
Докато избирателите гледат, четат и най-вече търсят и се интересуват повече от зрелища вместо от политика, ще получават това - основно зрелища, вместо политика. Търсенето определя предлагането, нали така беше. Това е в основите на пропагандната мрежа на т.нар "жълтопаветни" медии и други лобистки медии, обслужващи политическото статукво, било то и маскирано като нещо уж ново (пр. ДБ). Колко е ново... На това може да се хване някой роден миналия петък или интересуващ се от политиката в България оттогава. Това имаме от една страна.
От друга имаме някакви победители (пр. ИТН)... Когато една партия без структури трябва да попълни държавни позиции/да реди кабинет, вероятността там (случайно) да попаднат хора на задкулисието чрез препоръки от едно или друго място е огромна. Хора, които не са номинирани и избирани от партийни структури, непознати дори за собствените си съмишленици (членове на въпросната партия), "назначени" еднолично. Историята познава такива случаи. И то съвсем близката наша политическа история", пише Искра Михайлова, общински съветник от групата на Възраждане в Стара Загора.
"От следваща страна ГЕРБ/БСП, драпащи със зъби и нокти да се съхранят и стабилизират. ДПС - вечният перфектен стратегически играч, в идеални взаимоотношения с всички, точно каквито им трябват.
Това не е горещо, не е интересно. Друго е. Но няма да го квалифицирам аз. Всеки може да го направи за себе си.
Извън "играта" имало 3 субекта, казват в медиите, но те упорито били на вратата на "шоуто". В обратен ред:
1.Свръх компрометираните лъжепатриоти на ВМРО-БНД, на които ролята иззеха старите "сини актьори".
2. Един стар престъпник от времето на Г13 (забравих името на партията му).
3.Възраждане - най-голямата извънпарламентарна партия в България.
Кое е горещото в тази ситуация? Всички в парламента и 2 извън него са обърнати в една посока. Отдавна. Щеше да е интересно в НС да има някой инакомислещ за дебат. Тогава можеше и да се говори за промяна. Сега има само борба кой къде да "седне". Посоката е ясна. Същата като до сега.
Само един различен играч може да пренареди цялото игрално поле и да смени правилата на играта дори. Но такъв, в настоящата партия, няма. Може би в следващата.
Това е моят прочит. Нищо ново, нищо различно.
---
Автентичните политически организации се развиват последователно, бавно (нямат никакви традиции у нас). Те изграждат структури и се учат всеки ден заедно с хората си. Променят се със състава си. Използват вътрешни органи за управление - колективни, които взимат мнение от всички членове на организациятя при формиране на партийни политики и решения. Познават се добре и знаят възможностите на всеки свой член, а не четат CV-та в последния момент (напудрени или постни).
Всеки назначавал кадри, знае че CV-то не винаги отговаря на очакванията за практическата реализация и че човешкия фактор играе огромна роля в справянето с работата. Те нямат свои медии, а се борят за независима медийна среда за всички. Те не "козируват" на никого извън границите на държавата си или вътре в нея заради дебели портфейли. Те правят разлика между Държава и държавно управление. Те не робуват на пропагандни клишета. Не се обвързват с "неправителствени" организации, продукт на чужди правителства.
В тях няма месии, а хора като всички нас. Колко непривлекателно, нали. Нещо като да се довериш на себе си, да повярваш в себе си, да повярваш, че можеш и от теб зависи. Ужас!
Автентичната българска политическа организация вярва и знае, че България може да бъде свободна, независима, обединена и благоденстваща държава.
Още по-голям ужас!
И т.н."
