Правната комисия в парламента прие на второ четене промени в Наказателния кодекс (НК), с които криминализира повторният отказ на шофьори да дадат проба за алкохол и наркотици, съобщава Lex.bg.
Става дума за нова ал. 5 на чл. 343 б. от НК, която трябва да гласи:
„Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди лева“. Шофьорите няма да бъдат наказвани само ако отказът им е по независещи от тях причини.
Иначе, четиричасовите спорове и дебати в правната комисия доведоха до отхвърляне на множество други предложения за промени в НК, свързани с увеличаване на наказанията за престъпления на пътя. Все пак депутатите увеличиха санкциите за причиняване на смърт в катастрофа при непредпазливост.
В момента наказанието в тази хипотеза е от 2 до 6 години затвор, а в особено тежки случаи – от 3 до 10 години. Комисията гласува санкцията да стане от 3 до 8 години затвор, а в особено тежки случаи – от 10 до 20 години.
По-тежки ще са наказанията и ако престъплението е извършено от пиян или дрогиран шофьор, ако няма шофьорска книжка, ако избяга от местопроизшествието или деянието е извършено на пешеходна пътека. При тези обстоятелства НК в момента предвижда от 3 до 15 години затвор, а в особено тежки случаи – от 5 до 20 години. Депутатите приеха наказанията да станат от 5 до 15 години затвор и в особено тежки случаи – от 10 до 20 години. В тези случаи съдът ще може и да отнема превозното средство, с което е извършено престъплението, ако то е собственост на извършителя, а ако не е, ще присъжда равностойността му. Същата възможност за съда комисията гласува и в случаите на шофиране след употреба на алкохол и наркотици, както и когато това е извършено повторно.
Какво отпадна
Депутатите дълго дебатираха за по-високи наказания и за шофьорите, които причиняват смърт на пътя и деянието може да бъде квалифицирано като умишлено, като няколко пъти споменаха и случая със смъртта на Милен Цветков и постановеното решение от Върховния касационен съд. В крайна сметка обаче тези промени бяха отхвърлени.
Бойко Рашков от „Продължаваме промяната-Демократична България“ каза, че ще гласува „въздържал се“ по тези текстове, защото според него депутатите само развалят сегашния НК, вместо да го подобряват. Той визираше основно разпоредби, с които за пореден път многократно се предвиждаше да се увеличат наказания, особено за престъпленията при непредпазливост. „Не виждам какъв изключителен случай може да има в ПТП, това е ежедневие“, каза Рашков.
Бранимир Балачев от ГЕРБ също застъпи тезата, че депутатите правят „от мухата слон“. Той подчерта, че увеличението на наказанията в последните години не е довело до превенция и по-малко катастрофи с пострадали и убити. Като пример Балачев посочи статистика от 2013 г. за 7000 катастрофи с пострадали, а през 2022 г. намалели незначително до 6609.
„Идиоти като Семерджиев (бел. ред. - подсъдимият за катастрофата с две жертви на бул. „Черни връх“ в София) ще има, но не можем да правим законодателство заради такива. Правим законодателство за нормалните хора. Прекаленото вдигане на наказанията не води до положителен резултат. Има ли смисъл да ги вдигаме безкрайно?“, каза Балачев. По думите му, проблемът е с неправоспособните водачи, докато пияните били само 4% от тези, които причиняват смърт на пътя.
„Проблемът с условните присъди при смърт на пътя може да бъде решен със завишаване на минималните размери, но ако се стигне пределната граница на наказание от 20 години, не мисля, че това би било превенция. Както не е превенция срещу убийствата фактът, че са предвидени същите наказания и дори доживотен затвор. Освен вдигането на минималните наказания, всичко друго би било правен екстремизъм“, коментира темата и зам.-директорът на Националната следствена служба Юлиана Петкова, която беше на заседанието.
ОЩЕ: 24 пияни и 11 дрогирани шофьори в нова акция на МВР
