От притопляне на русофобски манджи до разногласие в обществото. Така отделни представители на управляващите и други представители на опозицията изразиха несъгласие с предложението на ГЕРБ 24 май да стане национален празник.
Идеята
От най-голямата опозиционна партия обявиха днес, че за целта ще внесат промени в Кодекса по труда, тъй като тази дата обединява българите. Предложението на ГЕРБ защити Красимир Вълчев, който отчете, че на 24 май е имало най-много усмивки, най-много цветя във всички български градове. "Денят трябва не просто да ни обединява, но и да съдържа трансцедентна символика", заяви Вълчев. Според него това е денят, който в голяма степен ни обединява, като българската азбука е в основите на славянската писменост и това е нашият уникален принос в европейската и световна цивилизация.
Коментарите
Последваха коментари в кулоарите на парламента по темата. Благовест Белев от "Продължаваме промяната" заяви, че 24 май е един от малкото празници, по които има абсолютен консенсус в обществото.
"Не е коректно 24 май да се използва като разделителна линия. ГЕРБ имаха възможност в продължение на 12 години да направят, каквито желаят промени", заяви още Белев. Според него те искат да предизвикат разногласие и не е коректно спрямо обществото.
От своя страна лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов коментира, че категорично са против това и посочи, че това е стара притоплена идея. Той я определи като притопляне на "стара русофобска манджа".
"Без 3 март деня на свободата нямаше да има кой да празнува Деня на буквите и българската писменост и култура, нямаше да има кой да празнува 6 май, защото нямаше да има българска войска, нямаше да има кой да празнува 22 септември, защото нямаше да има независимост и нямаше да има 6 септември, защото нямаше да има какво да съединява", каза Костадинов. Той не говори през кой век са създадени глаголицата и кирилицата и през кой век е проведена Руско-турската освободителна война.
В момента национален празник е 3 март, заради подписването на тази дата през 1878 г. на Санстефанския мирен договор между Османската империя и Русия. Именно затова позицията на лидера на "Възраждане" е меко казано странна, защото азбуката, която празнуваме на 24 май, е създадена през IX век - 10 века преди Руско-турската освободителна война. Освен това, празникът на славянската писменост се чества за първи път на 11 май 1851 г., организиран от Найден Геров в Пловдив, когато е църковният празник на Светите братя.