Народното събрание преодоля президентското вето върху промените в Наказателния кодекс и повторно гласува спорните текстове, даващи възможност за отлагане с до 48 часа на уведомяването при арест. Остава и възможността задържани деца да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа при арест и преценка на прокуратурата и съда.
Текстовете бяха повторно приети с гласовете на 137 народни представители, а 43 гласуваха „против“. Подкрепа за мотивите на президентското вето дойде единствено от парламентарната група на БСП.
Преди това ветото бе отхвърлено и от парламентарната правна комисия, като не се съобрази и с препоръките на експерта по конституционно право проф. Емилия Друмева.
Решение за отказ на правото на обаждане се взема от прокурора на досъдебното производство, който се произнася с мотивирано постановление. Постановлението подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд. При съдебно позволение или ако няма обжалване пред съда, прокурорът ще има право да не позволи осъществяването на всяко обаждане, за което има основание, че може да бъде до евентуален съучастник.
Този текст развързва ръцете за репресия. Защото това означава, че задържан може да иска да се обади на майка си, на приятел, на жената или мъжа, с който живее, и да му бъде отказано. Текстът категорично дава възможност на органите на досъдебното производство да откажат на задържаните контакт с всеки, посочен от тях. Не е конкретизирано и колко пъти може да има такъв отказ и за колко души. Освен това отказът може да се аргументира с понятия като "неотложна необходимост".
"Текстовете представят българите като граждани второ качество", алармира червеният депутат Димитър Стоянов на ниво комисия. "Когато задържаното лице е чужденец, веднага се уведомяват съответните консулски служби, но ако е българин не се уведомят неговите родители, а те биха могли да му осигурят качествен адвокат, поясни депутатът. Според него 48-часовото задържане, респeктивно 24-часовото за непълнолетните, говори за неспособността на правоохранителните органи да се справят с качественото разкриване на престъпления. Това е срок, в който да се преодолее защитата на задържания, за да си признае", заподозря Стоянов. Той е категоричен, че текстовете нарушават човешките права. "Никой не може да даде гаранции какво ще се случи със задържания в тези 48 или 24 часа", изтъкна още Стоянов.
„Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага“, написа в мотивите си държавният глава по отношение на разпоредбата. В тях президентът изрази подкрепа за усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя.
Според президента, без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило.
Ветото върху промените в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е дванадесетото за президента, като до момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
