Разговорите за пенсионната реформа явно влизат във фаза на застой, след като днес финансовият министър Владислав Горанов изрази сериозно недоволство от традиционната дискусия между държавата, бизнеса и синдикатите в Министерството на труда и социалната политика.
Недоволството на Горанов е предизвикано главно от факта, че социалните партньори не са били готови с писмени становища за предлаганите от финансовото министерство промени в пенсионната реформа - най-вече механизмът за право на избор. Днес на срещата е имало разговор и за универсалните пенсионни фондове (УПФ).
Дебатът ще продължи, но намеренията на финансовото министерство да предложи право на избор има своята икономическа и житейска логика и Горанов ще настоява това да се случи.
Пред журналистите финансовият министър обясни, че след като с новите поправки в Кодекса за социално осигуряване (КСО) финансовото министерство е отговорило на основните критики на приетите в края на миналата година промени, сега представителите на частните пенсионни фондове са се съсредоточили основно в две тези. Първата от тях, че избор изобщо не трябва да има, а втората се отнася до промяна на пенсионната формула, установена още 2002 година, по която се изчислява допълнението, което частните фондове трябва да дадат към пенсията на всеки отделен човек, роден след декември 1959 година.
В момента родените след 1959 година, които задължително внасят 5% вноска в частен фонд, губят 28% от пенсията си от държавата, като този процент трябва да бъде компенсиран от частния фонд. По думите на Горанов, след като са видели, че нямат аргументи срещу правото на избор, представителите на фондове се опитват да поставят въпроса за промяна на коефициента на допълване, който да бъде по-нисък от 28%. Този дебат е малко закъснял, отчете Горанов, но все пак призна, че ако те предложат промяна, която лежи на реални икономически фактори, той не би имал нищо против.
Същевременно не са обсъждани промени относно вноската във втория стълб, която от 2017 година трябва да се покачи от 5% на 7%, каза финансовият министър. Така на практика се оказва, че частните фондове ще получават повече пари, но искат преразглеждане и намаляване на тежестта, която трябва да поемат към пенсиите на всеки отделен гражданин, тоест искат да плащат по-ниска пенсия.
"Трябва да видим какво ще е последствието за бюджета на Държавното обществено осигуряване в резултат на такива промени", посочи Горанов. Ако цената е платима, той не би имал против. "Докато някой смята, че 12%, които държавата трансферира, за да допълни недостигна в бюджета на ДОО, са по своя икономически характер осигурителна вноска, която идва от реалния сектор и влиза в сектора социално осигуряване, аз не съм напълно съгласен", каза той.
"Очаквах да се коментират текстовете за механизма за движение между втори и първи стълб, този дебат не можа да се структура по очаквания начин", каза Горанов. От думите му стана ясно, че форма на избор трябва да се въведе не само при универсалните пенсионни фондове, но и при професионалните, като механизмът предложат относно универсалните фондове ще даде възможност дискусията по отношение на професионалните да не тръгва от нула, посочи той.
По отношение на отстъплението от първоначалното решение, прието през декември 2014 година и предвиждащо новопостъпващите на работа да имат една година за избор, след което автоматично да преминават изцяло към държавното осигуряване, Горанов каза, че за него основното е правото на избор и никога не е целял да фаворизира държавното осигуряване или частните фондове.
На въпрос на БГНЕС относно разногласията между Комисията за финансов надзор и Асоциацията на пенсионните фондове каква е доходността на пенсионните фондове, Горанов посочи, че няма за цел да следи дейността на КФН, но ако фондовете имат претенции за грешна формула, по която КФН изчислява доходността, то тези претенции са малко закъснели, тъй като тази формула действа от 2004 година.
