Гласуването на българите в чужбина стана централна тема за дискусии след предложените промени в новия Изборен кодекс. Диаспората ни зад границата видя в нововъведенията ограничение на правата си и влезе в яростен конфликт с вносителите на законопроекта.
Мнозина дадоха примери за това как е уредено гласуването от чужбина в други държави. Въпреки разнообразните методи, възприети от много страни в Европа и света, почти никоя от популярните в международен план мерки не беше приложена у нас.
Редица държави отдавна са приели например много по-евтиния вариант за гласуване по пощата или представителното гласуване. Така не се налага скъпото и трудоемко откриване на секции зад граница. На много места има ограничение за допустимия срок, в който един гражданин е живял извън страната, и над него той губи избирателни права.
Решенията на казуса за гласуването зад граница са много и работят отдавна в други страни.
Като цяло, методите за гласуване от чужбина са няколко:
Лично гласуване. Такова, каквото е в България - гражданите на съответната страна гласуват на определено място/места на чужда територия. Такъв е единственият възможен метод за гласуване от чужбина в държави като България, Хърватия, Чехия, Финдандия, Унгария, Исландия, Полша, Румъния, Турция, Русия.
Това е най-популярният метод за гласуване от чужбина, използван от 55 държави.
Гласуване по пощата. Гласуващият попълва своя вот, а след това изпраща по пощата изборните си книжа в родината си. Това е вторият по популярност метод за гласуване от чужбина в света и първият по популярност в ЕС. Това е единственият метод за гласуване от чужбина в страни като Австрия, Босна и Херцеговина, Дания, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Канада и др.
Гласуване чрез пълномощник. Гласуващият упълномощава лице в родината си, който да гласува вместо него. 4 държави, включително Великобритания, предлагат тази възможност, но винаги в комбинация и с друг метод на гласуване.
Електронно гласуване. Гласуването става онлайн - през компютър, телефон или мобилно устройство. Такъв е случаят в Естония и Франция (където емигрантите имат право да гласуват единствено на президентски избори).
27 държави предлагат комбинирани възможности за упражняване на вота - например гласуване по пощата и гласуване чрез пълномощник. Сред тях са страни като Белгия, Естония, Франция, Литва, Латвия, Словения, Испания, Швеция, Великобритания, Австралия, Япония и др.
Въпреки че тези държави предлагат 2 - 3 метода на гласуване, единици са тези, които позволяват на гражданите си свободно да избират по кой начин да упражнят вота си. В повечето случаи държавата решава кои нейни граждани къде и как да гласуват. Белгия е сред малкото, даващи право на избор. Белгийците зад граница могат да гласуват или в дипломатическите представителства, където са регистрирани предварително, или чрез пълномощник, или по пощата.
Гърция пък е относително нестандартен случай, в който гражданите, живеещи в чужбина, имат право да гласуват на избори, но само ако се приберат в страната и там упражнят правото си на глас.
Великобритания е добър пример за приети повече от един метод за гласуване на емигрантите. За да имат право британците зад граница да гласуват на парламентарни и европейски избори, първо, те трябва да не са живяли в чужбина повече от 15 години. Ако надхвърлят този срок, губят избирателни права. Британец в чужбина, който има желание да гласува на избори, първо трябва да се регистрира онлайн. Това е т.нар. "активна регистрация", която правят и гражданите на Великобритания, живеещи на територията на страната. След като е заявил желанието си да гласува, британецът в чужбина има 3 възможности да упражни правото си на глас. Първо, да гласува по пощата. Той обаче трябва да предвиди достачъно време, за да получи и върне изборните книжа до датата на изборите. Вторият вариант е гласуването чрез пълномощник. В този случай британците зад граница упълномощяват свои представители, живеещи на територията на страната, да гласуват вместо тях. Третата възможност е личното гласуване у дома - като въпросното лице, живеещо в чужбина, се върне във Великобритания и гласува на територията на страната.
Секции в чужбина не се откриват.
Има и други държави, които прилагат ограничения за времето, през което гражданите им са пребивавали в чужбина. Над този срок те губят избирателните си права.
В Германия гражданите губят право да гласуват, ако са живяли извън страната повече от 25 години, в Австрия - повече от 10 години, в Австралия - повече от 6 години, в Канада - повече от 5 години, в Турция - повече от 6 месеца.
В повечето европейски държави, дори когато има възможност да се гласува на чужда територия, гражданите са длъжни да заявят чрез активна регистрация, онлайн или лично, че имат желание да упражнят вота си. Те нямат автоматично право на това, а само ако са уведомили избирателната комисия в родината си за своето намерение.
В редица случаи - в Европа и по света, емигрантите имат ограничение да гласуват само на определени избори - само на парламентарни, само на президентски, на местни, европейски, или комбинация от горепосочените.
В редица страни, като Франция например, с гласовете от чужбина се избират определен, предварително уточнен брой депутати в националния парламент, които изрично са представители на живеещите зад граница. В България също имаше предложение в новия Изборен кодекс да се създаде избирателен район "Чужбина". То обаче беше отхвърлено.
