Един от провалите на 48-ото Народно събрание е неуспехът в приемането на механизъм за разследване на главния прокурор. Първата стъпка към дълго чаканата съдебна реформа беше осакатена с процедурни хватки и на практика механизмът се отложи най-рано за пролетта. Тук обаче има един интересен акцент – случая на депутата Иво Русчев от „Възраждане“, който предложи „алтернативно“ разследване на обвинител номер едно.
Русчев и прокуратурата могат да бъдат поставени в едно изречение заради изборите за Европарламент през 2019 г., когато той гласува два пъти, а това е престъпление. Срещу него започва да се води наказателно производство, но прокуратурата два пъти не смята за нужно да му поиска имунитета. Иво Русчев не е осъден, нито е оправдан.
Две съдебни инстанции връщат делото на Софийската районна прокуратура с напомняне тя да поиска имунитета му, пише „Капитал“. Последният път е от началото на декември 2022 г., но държавното обвинение още не се е задействало.
Русчев, който беше един от ваксинираните депутати от „Възраждане“, протестиращ срещу ваксините, е казал пред прокуратурата, че е безработен, когато е бил привлечен като обвиняем. Случаят е от март 2022 г. и е фрапантен, защото Иво Русчев вече е депутат – както може да се види в сайта на Народното събрание и на Централната избирателна комисия. Само че държавното обвинение се доверява на твърдението му.
После районният съд установява, че макар документацията да уличава Русчев в двойно гласуване, срещу него не може да се направи нищо – все пак има имунитет. Така производството се прекратява и е върнато на прокуратурата. Обвинителят подава частен протест и през декември 2022 г. делото стига до Софийския градски съд, който потвърждава разпореждането на по-долната инстанция. Народният представител на практика е предпазен от доста вероятна наказателна присъда.
„Не просто не знам защо не са поискали имунитета ми, а дори не искам да го коментирам“, казва Иво Русчев пред Полина Паунова от „Капитал“.
Изведнъж той внася проект за промени в Закона за съдебната власт, които са алтернативни на механизма за разследване на главния прокурор, предложен от Министерски съвет (чрез Крум Зарков) и от „Демократична България“. Текстовете, съгласувани и с Брюксел, бяха подготвени отдавна, но процесът по гласуването им в пленарна зала се бавеше.
"Не бих казал, че двете ситуации имат нещо общо", казва Русчев като отговор на въпрос на "Капитал".
Проектът на „Възраждане“ предвиждаше извеждане на Националната следствена служба от системата на прокуратурата и обособяването ѝ като самостоятелен орган в рамките на съдебната власт. Така при данни за извършено престъпление от главния прокурор, директорът на НСлС да придобива временно качеството „изпълняващ длъжността прокурор по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници“, гласеше „алтернативният“ закон. В момента шеф на НСлС е Борислав Сарафов – той е и зам.-главен прокурор, считан за един от близките хора до Иван Гешев.
Интересното е, че през миналата година Радомир Чолаков от ГЕРБ лансира подобен механизъм в няколко интервюта. В 48-ото НС той бе председател на правната комисия и обяви идеята на „Възраждане“ като „много симпатична“.
Практиката обаче сочи, че подобен механизъм е неприложим. Решението по делото "Колеви срещу България" от 2009 г., в което ЕСПЧ констатира невъзможността за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор в България, се базира на случващото се у нас в период, в който следствието е независимо от прокуратурата.
В крайна сметка алтернативният проект на „Възраждане“ бе приет на първо четене в пленарна зала, но не стигна до второ четене дори в комисия. Същото стана и със законопроекта на Министерски съвет, при който имаше промени в НПК. Така механизъм за разследване на главния прокурор може да бъде приет най-рано в следващия парламент.
ОЩЕ: Посещението на Гешев в САЩ: какво трябва да знаем
