Министърът на външните работи Даниел Митов мълчи по повод на думите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който мисли за Кърджали по същия начин, както за Одрин. Това мълчание издава някаква зависимост. Скандално е!
Не за пръв път турският президент предявява териториални претенции към балкански държави. Преди година и половина той преначерта ислямската дъга на Балканите, разширявайки я с Търговище и Шумен. Тогава нашето външно министерство не протестира. Днес имаме подобна реакция. Даниел Митов прочел изказването на Ердоган и казва, че няма нищо тревожно. Това не било въпрос на граници, а на негово сърдечно увлечение. Какво увлечение?
Така академик Георги Марков коментира пред Агенция БГНЕС актуалната тема около изказванията на турския президент Реджеп Ердоган и реакцията на думите му от българска страна.
"Не може един президент, който е авторитарен диктатор в Турция, да говори, че всичко му е на сърцето – от Кърджали, та чак до Сибир. Кърджали му е на сърцето на Ердоган, а на мен Лозенград и Бунархисар, където е загинал моят дядо на 34 години по време на Балканската война /1912-1913 г./ Неговият гроб е заличен", отбелязва още акад. Марков.
По думите му в изявленията на Ердоган се синтезира съюзът между ислямизма е неоосманизма. В Анкара вече си въобразяват, че могат да възстановят геополитическото пространство на Османската империя към Балканите, Близкия изток, Кавказ, Средна Азия и Сибир. Това е нещо нечувано с оглед на ревизията, която Ердоган прави на Мустафа Кемал Ататюрк /1923-1938 г./. Последният проповядваше, че Република Турция няма нищо общо с Османската империя. А Ердоган казва точно обратното: „Нас ни възпитаваха, както по времето на Ататюрк, че ние трябва да се затворим само в Анадола. Не. Ние трябва да се отворим и в трите посоки – към Балканите, Близкия изток и Кавказ и Средна Азия. Това е едно много опасно явление и заплаха", смята директорът на Института по история към БАН.
"Има едно имперско обезумяване в Анкара и това е много опасно. Но в Турция добре си дават сметката, че тези територии на три континента не могат да бъдат върнати с ятагана. Възвръщането им ще стане по икономически, политически, верски и културен път. Но ние в София не можем да позволим на някой да говори, че не прави разлика между Одрин и Кърджали. Това е скандално", категоричен е Марков.
Българското външно министерство трябва да запретне ръкави и да защити нашия национален интерес. Имаме една смесена българо-турска комисия, която от дълги години не работи. Ердоган каза оставете вашите бежанци от Южна Тракия, ние също имаме бежанци от България. Не те нямат бежанци, те имат изселници.
Официална София трябва да каже на Анкара: не бъркайте бежанци с изселници!
За съжаление външното ни министерство си въобразява, че няма никаква заплаха от Турция. Но нека не забравяме какво се случи в Кипър през 1984 г. Има една Севернокипърска турска република, която е призната само от Анкара, но тя продължава да съществува.
Има заплаха. Като гледам речите на Ердоган пред тези многомилионни митинги, той ми напомня за Хитлер от 1938 г. Той говори без да чете и размахва юмруци на Евросъюза и САЩ. Ердоган се чувства като новия баща на Турция, новия султан. Много е тревожно, трябва да разчитаме на собствените си сили.
Назряват събития и тук, в София, управляващите трябва да се стреснат, да не си отклоняват вниманието и да помислят за нашата югоизточна граница. Не трябва да се заблуждаваме - заплахата назрява от югоизток", завършва своя анализ акад. Георги Марков.
Actualno.com припомня, че по-рано в интервю на Българската национална телевизия външният ни министър Даниел Митов коментира изказванията на Ердоган.
"Имената на българските градове Варна и Кърджали не присъстват в речта на турския президент Ердоган, която предизвика противоречиви реакции", заяви Митов по време на посещението си в Лондон. Той допълни, че при това положение не вижда причина за официална реакция от страна на българското външно министерство.
"Знаете, че когато се изискват официални реакции от българските или които и да е институции, трябва да бъде проучено много внимателно какво е казано. В първия такъв случай - при откриването на учебната година в град Ризе, българското външно министерство направи много детайлно проучване дума по дума на казаното от президента Ердоган. Там по никакъв начин не намерихме повод за официални реакции и аз изразих това си мнение по медиите, беше отразено широко", категоричен е Митов. "Това, което казах е, че не се споменават никакви референдуми, град Варна не се споменава. Емоционалната привързаност на турския президент е към негови сънародници из целия свят, а се споменават много държави и границите на широтата на неговото сърце, не могат да бъдат повод за официална реакция на българското правителство", отбелязва още Митов.
По думите му във всеки един момент, когато има изказвания - притеснителни или които биват смятани за притеснителни, ние сме готови да реагираме и с официална позиция, ако това се налага с оглед на казаното.
Знаете, по време на своята реч в Бурса по-рано турският президент Реджеп Ердоган е извел три акцента в своята програма: връщането на смъртното наказание; опазването на културно-историческото наследство в бившата Османска империя; необходимостта от нов подход към изучаването на историята на Турция.
Според публикации в много медии, Ердоган е попитал риторично: "Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали? Как да приемем, че не са свързани Газиантеп и Алепо, Мардин и Асеки, Сиирт и Мосул? Възможно ли е да мислим различно за Газиантеп и Алепо, Ризе и Батуми, Бурса и Скопие?"
Изказванията на турския държавник дадоха повод за множество коментари на редица дипломати, общественици и журналисти.
