Това, което за Турция са терористи и трафиканти на хора, за останалия свят може да са просто противници на режима на Реджеп Ердоган, които са помагали на други преследвани граждани да напуснат южната ни съседка. По този начин бившият ни консул в Одрин Георги Димов коментира случая с тримата арестувани българи, за които Анкара твърди и че са свързани с организацията на духовника Фетхуллах Гюлен.
Те бяха задържани на 17 ноември по подозрение, че са взели пари, за да помогнат на няколко семейства, бегълци от режима на Ердоган, да преминат през границата. Междувременно се разбра, че общо 11 наши сънародници са в затворите в Одрин с обвинения за трафик на мигранти и съзнателно подпомагане на престъпна организация.
„Нелегален трафик” като кажем тук разбираме икономически имигранти. Там се влага друг смисъл – потенциални политически емигранти, които бягат от режима. Второто – „подпомагане на престъпна организация”, но не се уточнява, че става дума за гюленисти, които за Турция са терористи, а в целия останал свят не са”, разтълкува Димов официалното съобщение на МВнР.
По думите му нашите служби са реагирали „малко като след дъжд – качулка и некомпетентно”. Заради извънредното положение Турция не спазва консулската спогодба, според която трябва да уведоми България 48 часа след ареста. Това е станало чак на 5 ден, като е можело да се забави и още. „Това не е благодарение на нашия премиер, а благодарение на медиите, които се разшумяха за случая”, подчерта дипломатът в интервю за bTV.
По думите му последните трима арестувани са в закрит затвор от тип F: „Творение турско, затвор с висока степен на сигурност, при тях има обща сетивна и социална изолация, това е нещо като карцер”. В такива условия се държат обвинени в престъпление против държавата и тероризъм. По отношение на българските граждани Димов беше категоричен: „Присъдата им е прочетена”. По закон тя може да е до 20 години затвор.
„Тук става въпрос за една много голяма житейска трагедия – единствено Турция е лепнала на тези хора етикета, че са терористи. Това са противниците на режима и тези, които са вкарани в затвора е ясно, но житейската трагедия е по-голяма за тези, на които им предстои да влязат”.
