България не само има полезни ходове, но и ги използва. Борисов ги показа, той беше във Франция и Германия, после в Турция, високото ниво на оценка е препотвърдено. Ние не трябва да пренебрегваме обективните обстоятелства и фактите. България няма как едностранно да внуши на още 17 държави-членки и на Турция, от друга страна, поведение или да зададем модел на политическо държане, но можем чрез подпомагане на диалога да опосредстваме и помогнем да възвръщането на отношенията между Турция и ЕС, които имаше преди няколко години. Трябва да отбелязваме всички онези трудности, които стоят по пътя на това, показано е че може да се сработи и по този начин. Това каза заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев пред БНТ.
Относно визите за турските граждани за ЕС Георгиев каза: "Не намираме никаква промяна в желанието на Турция и курса, който поддържа по отношение на присъединяването си към ЕС, има много ясни критерии. От тук нататък въпрос на дипломация е дали процесът на интеграция на Турция ще стигне до по-висока точка."
България показа че може да е балансьор и медиатор, когато Боисов миналата година посети първо Турция и после Германия, сега се случиха в обратен ред. Ние водим изключително умерена политика и далновидна дипломация. Това е нелека задача, но може да постигнем един нелош резултат. Когато общуваш дори в ежедневието няма как да няма компромиси, допълни още Георгиев.
В коментар относно настроенията в Чехия за излизане от ЕС заместник-министърът напомни, че ЕС е "базиран на идеята за ценности, идеали и споделена отговорност, в този смисъл всяка една държава-членка има своята роля. След Brexit и след като се видяха негативните последици, всяка една от останалите държави би трябвало да е извадила своите изводи, гражданите на Великобритания също отбелязват какво би могло да се случи като негативи. Мисъл е това, което трябва да ни води при такива процеси на напускане на ЕС, защото последиците ще останат за нас."
Във връзка с бежанската криза Георгиев заяви: "ЕС е поле на определени ангажименти, по смисъл на това, че ние сме т.нар. богати на света имаме и отговорности, които трябва да споделяме със света и когато има предизвикателства като бежанската криза няма как да нямаме своята роля в нейното разрешаване, затова трябва да сме максимално единни да намерим добра развръзка за събитията. Патриотизмът не бива да граничи с крайност и да навлиза във фаза, в която се обръщаме едни срещу други като хора и да не отбелязваме това, което се случва около нас. Няма как ние да се затворим на тази територия и да не виждаме какво се случва или да смятаме че не повлиява на нас."