От 15% на 32% нараства доверието в кабинета след първите 100 дни от управлението му. Това сочат данни от национално представително проучване на обществените нагласи сред населението, проведено от „Галъп Интернешънъл” в периода 30 януари и 5 февруари 2015 г.
Обобщението на данните от Политическия и икономически индекс са независимо изследване, което всеки месец от повече от две десетилетия насам следи десетки показатели на общественото мнение.
„Това е трети месец на положителна тенденция. Преди съставянето на кабинета „Борисов 2“ стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%”, сочат данните от проучването.
Според изследването на въпроса: „Имате ли доверие на правителството?“ през февруари 32% казват „да“, 56% - „не“, а останалите се затрудняват да отговорят. Социолозите отчитат, че това е трети месец на положителна тенденция. Преди съставянето на кабинета „Борисов 2“ стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%. „Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент”, сочат резултатите от проучването.
През февруари 21% заявяват доверие в парламента, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят. „Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски, нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% обаче нямат доверие в институцията. Все пак Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната”, показват данните от проучването.
От „Галъп Интернешънъл” отчитат, че в последните месеци се отбелязва слабо повишение на авторитета на институциите. Това се дължи най-вече на факта, че привържениците на ГЕРБ сега декларират позитивни оценки – за разлика от преди. Тези оценки обаче все още показват известното облекчение, че е съставена формула, която да закрепи положението, а не са оценки за дейността в една или друга област.
Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% заявени електорални нагласи за ГЕРБ – от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега. Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС – със заявена подкрепа от близо 7%.
Шанс да влезе в следващ парламент има и „Атака“ с близо 3% от всички имащи право на глас. Идните месеци могат да покажат дали действително има известно набъбване в подкрепата за тази партия, свързано с проруската й позиция или пък радикалната й опозиционна роля. Мобилизация на подкрепа може да се открие и при Реформаторския блок, но и тук е добре да се изчакат данните от идните месеци.
При ДПС пък – обратно – като че ли е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа.
Данните, разбира се, не могат да се четат като прогноза за изборен резултат, а отразяват единствено тенденциите в декларативните нагласи. Например, на декларативно ниво ДПС винаги показва по-нисък резултат в сравнение с онзи, който може да мобилизира в реална изборна ситуация.
Явно е налице традиционният рефлекс на обществото да подкрепя победителите. Показват го и личните рейтинги на основните политически фигури. По правило недоверието и тук е по-високо, а и запознатостта с някои от новите министри е още ниска и постепенно ще расте. Но представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт (Кънев, Кунева, Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните.
Ето някои от основните фигури: Кристалина Георгиева е с 55% доверие през февруари, Йорданка Фандъкова - с 44%. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са Бойко Борисов, Константин Пенчев, Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Маргарита Попова, Ивайло Калфин и т.н.
Класации в случая са неуместни, защото различните публични фигури имат съвсем различни задачи в зависимост от постовете си. А и с изключение на Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова и донякъде Константин Пенчев, всички останали са всъщност с минусов рейтинг – когато се съпоставят положителните с отрицателните оценки.
И по отношение на партиите, и по отношение на основните личности се запазва логиката на следизборния бонус за победителите. Положително влияние оказва и последният месец, който се характеризираше с намаляване на скандалите в управленската формула.
