Ако българската конституция прави главния прокурор недосегаем, трябва да се промени, обяви Комитетът на министрите на Съвета на Европа в междинна резолюция, предаде в. "Сега".
Изпълнителният орган на най-голямата европейска организация, в която членуват 47 държави, се произнесе на 5 декември - ден преди Венецианската комисия, която е консултативен юридически орган на Съвета на Европа. И двете институции са единодушни, че не е нормално главният прокурор на България да не подлежи на никакъв контрол, защото има право да стопира всяко разследване срещу себе си. Проблемът е чл. 126, ал. 2 от Конституцията, според който "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори". Докато той действа, всички опити за контрол над главния прокурор са палиативни, смятат съответните европейски органи.
Комитетът на министрите контролира изпълнението на окончателните решения на Европейския съд по правата на човека. На 1362-рото си заседание комитетът разгледа за пореден път изпълнението на делото "Колеви срещу България" от 5 ноември 2009 г., което констатира несъвместима с европейското право недосегаемост на главния прокурор. Приемането на междинна резолюция означава, че процедурата е неприключена и че България продължава да е под европейско наблюдение и натиск. Стремежът на държавата да протака въвеждането на правила за разследване и съдене на главния прокурор е определен в резолюцията като "системен проблем" - най-тежката квалификация при несъобразяване с европейското право.
Припомняме, че в събота, 7 декември, беше проведено извънредно заседание на Министерския съвет и приет законопроект за въвеждане на фигура на "независим прокурор", който да разследва главния прокурор в случаи на умишлено престъпление от общ характер. Към момента обаче управляващите не допускат евентуални промени на Конституцията.
Припомняме, че в делото "Колеви срещу България" става въпрос точно за това - дали бившият обвинител номер едно Никола Филчев е поръчал убийството на прокурор Николай Колев. От становището на Комитета на министрите става ясно, че управляващите са длъжни да доведат докрай разследването по продължаващото дело "Колеви", за да се разкрие ролята на бившия главен прокурор, посочен с инициала "г-н Ф.", в аферата с убийството на заместник главния прокурор Николай Колев, застрелян на 28 декември 2002 година. Като подчертава "задължението на всяка държава съгласно член 46, параграф 1 от Конвенцията да спазва окончателните решения на Европейския съд във всеки случай, който я засяга, пълно, ефективно и своевременно", Комитетът на министрите насрочи ново разглеждане на поведението на България по делото "Колеви" на заседанието си през юни 2020 година.
Сега Комитетът на министрите "призовава властите да изготвят незабавно нови законодателни предложения, гарантиращи независимостта и ефективността на разследването спрямо главния прокурор или, в случай че се установят непреодолими конституционни пречки, да предложат необходимите изменения в Конституцията". По-нататъшната съпротива на закрилниците на главния прокурор е безсмислена, защото дори конституцията не може да им служи за параван. Нейният чл. 5 дава приоритет на международните договори на държавата, а Комитетът на министрите и съдът в Страсбург черпят пълномощия от Европейската конвенция за правата на човека, която има по-голяма тежест от вътрешното законодателство.
Първоначално правосъдният министър Данаил Кирилов предлагаше такъв контрол и за председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), но това отпадна. А "Сега" описа това с думите "безполезният Данаил Кирилов" - именно заради негативната европейска реакция за идеята да има механизъм за отстраняване на председателите на ВКС и ВАС.
