"Приятел ме пита как е възможно при такива шокиращи проблеми на нашето общество, партиите на Промяната заедно да не могат да получат дори половината от местата в Народното събрание.
Според мен, причината е страхът от бъдещето на огромната маса българи ( особено 50+), които търсят спасение в една имагинерна “заедност” в славното или поне доброто старо минало на тяхната младост, което Партиите на статуквото предлагат", пише икономистът Евгений Кънев във Фейсбук.
"За патрЕотите и старите седесари - то е далечното преди 9.9.1944, за социалистите - близкото след 9.9.1944. Към тях спокойно можем да добавим и Герберите. Защото поведенческият модел на лидера на ГЕРБ, прекрасно копиращ Тато, възбужда носталгия по силната ръка, която ще се погрижи и ги опази от предизвикателствата на живота.
Тези електорални предпочитания Срещу Промяната имат за своя база патриархалните или колективистичните стопански отношения - разбутани днес от европейската интеграция на нашата икономика и включването й в глобалните вериги за доставки - което създаде шокови ефекти върху по-старите поколения.
“Креативното рушене” по Шумпетер създаде огромна маса от хора по света, които живеят с тревога за утрешния ден и предпочитат, както казва Хамлет в своя прочут монолог “да търпят болежките на тоя свят вместо да отлетят към други, за които нищо не знаят”.
Винаги във времена на големи икономически промени това се е случвало. Преди години като кандидат за евродепутат обикалях България и преди един митинг в Червен бряг един човек се нахвърли на бой, защото Иван Костов бил приватизирал местния завод и той останал без работа. Към онова време, пострадалите от приватизацията отдавна бяха вече наказали Костов чрез Царя, а СДС отдавна не беше партията на Костов. Но за много хора Промяната - която реално ни вкара в ЕС - беше зло в техния живот и се бореха срещу нея.
Да вземем пример и с икономическите последствия след Освобождението.
(Тогава от Османската Империя, а след 10.11.1989 - от СССР).
Нека цитирам по този повод блестящия български икономист Румен Аврамов:
“Примерът от непосредствената ни действителност, с натрапчивото идеализиране на комунистическия режим ясно го показва. Но той не е единствен. Всяко по-бързо и съществено разместване на пластовете в обществото е бивало съпровождано от появата на “губещи”слоеве, които са култивирали идеологията на реваншизма и носталгията.
Класически е примерът с първите двадесетина следосвобожденски години,когато новите стопански условия съвършено изменят перспективата на възприятие на миналото. И точно на границата на ХIХ и ХХ в., в проникновена равносметка на fin de siecle, един от лидерите на Българското икономическо дружество (БИД) констатира, че “ходящето мнение у сегашното наше общество е, че ний живеехме стопански по-добре до освобождението, отколкото след него.
В това вярват не само по-старите хора, които изгубиха занаятите си поради настъпилите след освобождението стопанствени промени, но даже и ония от ръководящите наши интелигентни кръгове, които имат претенцията да не обосновават съжденията само с отделно стоящи факти”.
Затова днес Промяната идва основно от младите - както винаги е ставало. А докато старите не чуят как животът им няма да пострада от тази Промяна - ще продължат да подкрепят Статуквото."
