Едва 8% от българите вярват, че ЕС няма нужда от промени. Това сочи социологически проучване на Изследователски център "Тренд". Най-голяма е групата от граждани, която според проучването иска радикални промени в ЕС – 39%. За малки промени се обявяват 30% от запитаните, а останалата част от запитаните са отговорили, че не могат да преценят.
Освен изнесените презентации, събитието предложи и панел за дискусии. Няколко от участниците в нея се обединиха около тезата, че ЕС се нуждае от федерализация, за да бъде конкурентен спрямо големите геополитически играчи. Преобладаващата част от мненията бяха, че ЕС има нужда от промени, но мненията по какъв начин да се случат бяха доста поляризирани.
Изследването представи оциологът и политически анализатор Евелина Славкова, съосновател на Изследователски център "Тренд", по време на четвъртата кръгла маса, организирана от Сдружение "Граждански съвет" и Фондация "Конрад Аденауер".
Все пак, по-голямата част от участниците в проучването са изразили положително отношение към ЕС като цяло - 46%. Неутрална позиция са заявили 33% от участниците, а изцяло негативна нагласа имат 16% от тях.
Представителят на Фондация "Конрад Аденауер" за България Торстен Гайслер посочи, че що се отнася до Европейския парламент, към този момент поддръжниците му имат сериозно мнозинство.
“Сегашният Европейски парламент (ЕП) се характеризира с голямо мнозинство на поддръжниците на Европейския съюз (ЕС). Tова са повече от 520 от всичките 751 депутати, които са членове на Европейската народна партия (ЕНП), на социалдемократите, на либералите или на зелените.
Фракцията на левите, на комунистите и на левите социалисти с нейните 51 депутати е много хетерогенна и по отношение на поведението си спрямо ЕС. После има три фракции от консерватори, популисти и десни екстремисти с общо 150 депутати, които всъщност са безнадеждно разединени, но от друга страна са обединени от позицията за повече или по-малко силно отхвърляне на ЕС. Някои от тези депутати, а именно онези, които принадлежат на Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП на Найджъл Фарадж), вече постигнаха целта си, след Brexit те няма вече да са част от ЕП”, заяви той.
"Но според всички настоящи проучвания популистите и десните екстремисти ще спечелят повече от необходимото и така ще компенсират загубата на тези депутати. Наистина в много държави от ЕС избирателките и избирателите вземат своите решения все по-често в последната минута, затова днешните анкети не са особено меродавни. Въпреки това: фактът, че според настоящите проучвания почти една трета от евродепутатите биха могли да бъдат настроени от скептично до открито враждебно спрямо ЕС, наистина е кошмарен. Ние не знаем как ще се организират те след изборите, знаем също, че са в конфронтация помежду си, но и че са обединени от деструктивното си поведение. За представителите на тези групировки има обаче един голям фактор на несигурност - до евроизборите популисткото правителство на Италия може да успее да тласне страната към икономическата разруха. Но това би било опустошително за цяла Европа, да се надяваме, че няма да се стигне дотам.
Eвропейската народна партия, и за нас това е добра новина, има много добри шансове да стане отново най-голямата партия и с това да образува най-голямата фракция. Социалдемократите няма да могат да компенсират загубата на местата на британската Лейбъристка партия, редица социалдемократически партии в Европа са в много тежко състояние. Колко голяма ще стане фракцията на АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите в Европа) до голяма степен зависи от това, дали френската „Напред, република!“ (La République en Marche!) ще влезе в нея или ще образува собствена фракция.
При всички положения образуването на мнозинство в Европарламента ще бъде по-трудно. Това не трябва да е кошмар, а със сигурност е изпитание за демократите”, коментира Гайслер.
След анализа си за ситуацията в Европа, Гайслер се спря и на ситуацията в България.
“Кого ще избере България? Според настоящите проучвания ГЕРБ, БСП и ДПС са донякъде стабилни. Под въпрос е дали националистите, т. нар. "Обединени патриоти" ще се явят заедно на изборите. Неясно е също дали освен бъдещите депутати на ГЕРБ в Европарламента ще влязат и други кандидати, които да са в състава на ЕНП. Това също зависи от факта дали ще успее изковаването на изборна коалиция на тези граждански сили. Ако те се явят разделени, ще се окажат в една обречена на неуспех надпревара, при тези избори предвид на малкия брой на предстоящите за заемане мандати всъщност няма да е достатъчно да се прескочи 4-процентната бариера, необходими са много повече — почти 6%”, анализира той.
