Националният референдум за електронното гласуване се оказа на втори план по темата "Избори". Въпреки това има партии и инициативни комитети, които активно провеждат кампания "за" или "против" плебисцита. Партия ДЕОС е една от формациите, които подкрепят отговор "да" на референдума. Председателят на УС на ДЕОС Емил Георгиев излага няколко аргумента в подкрепа на позицията на партията. Какви са те - вижте в следващите редове.
Много хора считат, че няма нужда да има референдум за електронно гласуване, защото се подразбира, че такова е нужно. Как бихте им отговорил?
Отговорът на въпроса да имаме ли електронно гласуване или не, е прекалено важен, за да се подразбира. Принципно на него трябваше да отговорят парламентарно представените партии, но те се уплашиха и отказаха да поемат нужната отговорност. Така референдумът остана последната възможност за нас, гражданите, да задължим народните представители да приемат необходимите изменения в изборното законодателство.
Как електронното гласуване ще повлияе, според Вас, на бизнеса, на ИТ бизнеса у нас?
ИТ бизнесът е един от най-добре работещите у нас и той ще има главната роля в изграждането на платформата за електронно гласуване и в обслужването на нейната техническа поддръжка. Тук виждаме рядък шанс родните компании да се възползват от правилното законодателно и управленско решение. Правя много същественото уточнение, че за нас в ДЕОС е много важно разработката да е с отворен код и под свободен софтуерен лиценз. Това се налага по две причини: първо, защото отвореният код дава възможност на много експерти да преглеждат и тестват програмния продукт, съответно да търсят грешки, и ако открият такива – да ги отстраняват. Второ, свободният достъп до кода ще гарантира бързата и лесна заменяемост на доставчика на техническата услуга, в случай че не се справя добре с поставената му задача.
Има ли връзка между електронно гласуване и образование?
Да, защото електронното гласуване ще допринесе за разбирането на ролята на информационните технологии в нашия живот. Живеем в 21-ви век, в условията на информационно общество и икономика на знанието, в която главното работно средство ще бъде компютър с достъп до интернет. Апропо, тази връзка е потвърдена от едно изследване на Съвета на Европа, което се отнася до естонския модел. То ни показва, че от въвеждане на електронното гласуване в малката балтийска страна през 2005 г., там има постоянен ръст в електронизацията на всички нива: администрация, бизнес и образование. Ако в началото от нея се е възползвало предимно младото, градско и компютърно грамотно население, то с течение на времето делът на по-възрастните и живеещи в по-малките населени също нараства значително.
Какво отговаряте на тези, които мислят, че с електронното гласуване ще е още по-лесно купуването на гласове?
Разбирам тези притеснения много добре, макар и те да нямат пряко отношение към електронния вот. Това е така, защото купуването и продаването на гласове не е технологичен проблем, който може да бъде решен по технологичен път. Това е проблем на отсъстващото правоприлагане и показва колко ниско всъщност е доверието на хората в системите на МВР и съдебната власт. Защото те са призвани да се справят с този проблем и, не само, че вече над десетилетие не успяват, но и проблемът се задълбочава и то в условията на присъствен и “хартиен“ вот. На всички притеснени искам да кажа, че какъвто и метод на гласуване да имаме, той няма да промени нищо в купения или корпоративния вот, ако правоприлагащите ни органи не са способни да се справят с него.
И накрая - какво пожелавате на България за тези избори? За 25 октомври?
Пожелавам здравият разум да надделее над гласа на страха и омразата. Призовавам всички, имащи право на глас, да идат да гласуват и да гласуват с “да“!
