Към средата на декември около една трета от българите не посочват партия, за която биха гласували. Ако изборите за Народно събрание се провеждаха в средата на декември, ПП ГЕРБ би получила 23,5%, а БСП 22,3%. Това сочат данните от национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 5 - 13 декември сред 1000 пълнолетни български граждани, в 125 гнезда в 86 населени места на страната. Изследването е поръчано от Агенция „Фокус”.
ГЕРБ в момента може да разчита на гласовете на три четвърти от избирателите си през май тази година, а БСП на 86% от своите избиратели. Няма значими промени в социално-демографския профил на симпатизантите на двете основни политически формации.
Предвид неизвестната дата на следващия парламентарен вот, в момента е манипулативно да се изчисляват мандати, както и да се твърди със сигурност по данни от декември 2013 година, кои партии влизат и кои остават извън парламента.
От данните на „Екзакта рисърч груп” е видно, че освен двете големи партии, още няколко формации набират електорална подкрепа и имат своите шансове за парламентарно представителство. По данни от настоящото изследване Реформаторският блок получава 5,8%. За да се ориентираме относно потенциала на тази формация запитахме: ”В каква степен, според Вас, Реформаторският блок в момента успява да представлява дясномислещите избиратели в България?” 7,4% от всички интервюирани отговориха, че РБ в голяма степен представлява десния избирател у нас. Тези данни говорят, че формацията набира скорост и има потенциал, поне на декларативно ниво.
ДПС има електорален дял от 5,5%, а „България без цензура” и НФСБ набират по 3% избиратели. И ако подобен дял за НФСБ не е особена изненада, то за „България без цензура” е очевидно добра атестация за бъдещо развитие.
Партия „Атака” получава 2,7%.
Цитираните данни за електорални нагласи представляват дял от всички интервюирани.
Припомняме, че данните на "Екзакта" ясно контрастират с досегашните проучвания на останалите социологически агенции, които неизменно отреждат първото място на БСП. Според последните сондажи на "Сова Харис" и "Афис" БСП и ГЕРб взимат съответно 21,3% на 16,3% и 22% на 18%.
Изследването на „Екзакта" регистрира и невисока популярност на основните държавни институции. За последните месеци парламентът губи 7% одобрение, а правителството - 5%. Най-висока е подкрепата за работата на парламента сред привържениците на ДПС - 58% и сред симпатизантите на БСП - 57%.
Спадът в доверието към работата на полицията през декември е с 13% от лятото насам. Критични към работата на полицията са хората в активна трудова възраст, високообразованите и заможните респонденти, както и жителите на столицата.
Подобна негативна тенденция за полицията е свързана с действията на институцията по време на протестите, уточняват от социологическата агенция. Расте и общественото усещане за слабо противодействие на престъпността. 53% от българите са на мнение, че напоследък борбата с организираната престъпност у нас не е особено ефективна. И в тази оценка няма как да доминират политически мотиви, тъй като тя е достатъчно масова.
Последните седмици изобилстват от скандали свързани с Българската православна църква. Това се отразява на доверието към тази институция, която губи над 20% от одобрението си. Постепенно преминава еуфорията от избора на новия български патриарх и надеждите на вярващите са поставени на изпитание след поредните скандали.
Особено критични към ситуацията в Българската православна църква са възрастните и образовани българи, както и жителите на столицата и на градовете-областни центрове. Патриарх Неофит също се оказва потърпевш от скандалите, като губи 12% от одобрението си.
Основните държавни медии печелят позиции, за разлика от повечето държавни институции. 69% от българите одобряват работата на БНТ, 59% на БНР и 52% – на БТА.Профилът на подкрепата за БНТ показва наличието на обществен консенсус по добрата работа на тази държавна медия. Не откриваме политическа обагреност и в мненията за добрата работа на БНР и на БТА.
