"Главният проблем на нашата авиация е че малко се лети. Професионалното израстване, особено на младите хора, е свързано с достатъчно практика, достатъчно часове. По-новата техника в Крумово не се поддържа оптимално и затова част от нея не лети." Това каза преподавателят от Военната академия полк. проф. Димитър Недялков.
Той призна, че познава пилотите, които загинаха на 11 юни при инцидент с Ми-17 в района на авиобаза Крумово и Летище Пловдив. Според него говорим за отказ на техниката:
"Това е пределно малка височина, времето за реакция е изключително малко. При вертолетите изключително трудна ситуация е когато възникне отказ на стабилизиращия винт."
Според Недялков бордният инженер Алексей Каменов вероятно е успял да се спаси, защото в кабината е между пилотите, но малко по-назад от тях и така може би не е поел удара в земята.
Той посочи, че вертолетът е на близо 30 години, но важното не е толкова възрастта на техниката, колкото нейната поддръжка:
"Практиката в съюзни държави е на 10 години техниката да се възстановява и модернизира. Технологиите позволяват на такива по-стари платформи на база на смяна на оборудването да изпълняват задачите си."
Той припомни, че вертолетите от Крумово се използват за спасяване и гасене на пожари и по този начин са полезни за цялата държава. Затова и са демотивиращи коментарите, че за авиацията не трябва да се заделят средства, каза още полковникът в интервю за bTV.
"Много е важно отношението на обществото към тази професия, тя е много рискова. От създаването на българските ВВС през 1912 г. досега са загинали 12% от българските бойни авиатори, по-голямата част – в мирно време. Средната продължителност на живота на българския боен пилот е 52 г. В българската авиация не се ходи за пари и за слава, но това, което е нужно на тези момчета е признание от обществото", категоричен беше Недялков.
