В Европа газовите хранилища са празни, цените на газа се покачват, а Русия заплашва да прекъсне доставките на гориво, ако „Северен поток 2“ не бъде пуснат в експлоатация. В интервю за рускоезичното издание The New Times икономическият анализатор и специалист по нефто-газовия пазар Михаил Крутихин разказва какво се случва на газовия пазар и как ще завърши това за всички страни на конфронтацията: Русия, Украйна и ЕС, предава БГНЕС.
„От самото начало „Северен поток 1“, „Северен поток 2“ и плюс „Южен поток“, пред който руският газ трябваше да се изпраща до Европа през Черно море и Турция, бяха замислени с единствената цел да накажат Украйна. Да бъде лишена тя от транзита на руски газ, да бъде заобиколена от двете страни и „пръстенът“ да бъде затворен в Австрия, на разпределителния пункт в така наречения хъб в Баумгартен. За тази цел беше решено да се изгради нов газопреносен коридор от полуостров Ямал до Балтийско и Черно море“, поясни специалистът.
По думите му тръбите за начинанието „съществуват, могат да работят повече от дузина години и имат един и половина пъти повече капацитет, отколкото Европа се нуждае от руски газ. "Газпром" се превърна в просто механизъм за прехвърляне на държавните, народни пари - все пак това е 50% държавна компания - в джобовете на частните изпълнители“.
На въпроса не е ли това пране на пари, Михаил Крутихин отговаря: „Не, това е пилеене, откат. Надути сметки, ненужни проекти. И не е ясно кое е първо: геополитическата задача или егоистичните интереси на приятелите на президента, които положиха ненужни тръби“.
По думите му има две трасета: „Северен поток 1“ и още две за „Северен поток 2“. По „Северен поток 1“ минават 55 милиарда кубически метра годишно, по „Северен поток 2“ още 55 милиарда кубически метра, тоест общо 110 милиарда кубически метра годишно. Ако си спомним, че Германия взима максимум 52 милиарда годишно от нас, излиза, че тези 110 милиарда не са само Германия.
„Това означава, че на Германия бе обещано да бъде превърната в разпределителен център на руски газ за голяма част от Европа. Разбира се, германските кампании са много заинтересовани от това… Газът от Торжок отива на юг към Черно море, откъдето беше решено да се доставя в Европа през Турция“, коментира икономическия аналитик.
„Но тук има парадокс, продължава той. Добър пример е последният договор с Унгария. Как беше преди? През Украйна до Унгария – по целия път. Сега е необходимо да се изпомпва газ от полуостров Ямал до Черно море. След това изпомпване през Черно море до Турция. А Турция е капризен партньор, тя многократно е принуждавала „Газпром“ да приеме нейните условия. След това България, после Сърбия, която изобщо не е член на ЕС, и чак след това Унгария. Да кажем, че Унгария не се интересува от това, тя е сключила формула за цена, подобна на тази за всички договори с „Газпром“. Но излишъкът от разходите за гигантския транспорт пада върху „Газпром“. Задействането по новото трасе му струва четири пъти и половина повече от украинското. И тъй като това до голяма степен идва от джобовете на данъкоплатците, на „Газпром“ не му пука. Ето какво означава „заобикаляне на Украйна от две страни“.
„Освен това турците не се съгласили четири трасета да минават през Черно море. С голяма мъка ги убедиха да построят две – една за тях, една за Европа, през България и извън нея. И тъй като капацитетът е по-малък, другарите, които положиха тези тръби в Русия, получиха нов договор за изкопаване и прокарване на 510 километра тръби, които се оказаха излишни. Тоест спечелиха два пъти. Първо полагаме ненужни тръби и след това ги изкопаваме от земята. Ето как работи „Газпром“.
Е, на немците всичко това много им харесаха. Сега те се превръщат в газоразпределители. Спомням си, че отначало Меркел беше против всякакви „потоци“ и говореше за това на президента Медведев. Но после Меркел се срещна с ръководителите на германските енергийни компании и след тази среща каза: без тези момчета не мога да управлявам Германия. И тя промени гледната си точка с противоположната“, изтъкна спецът по енергийните пазари.
Той разкрива и тънкостите в газовите отношения между Германия и „Газпром“. „Германия има стратегически актив. Това са подземни газови хранилища. Които са много важни за зимния период, когато потреблението се увеличава и трябва по някакъв начин да се реагира на пика на търсенето. Това е жизненоважен, критичен актив за енергийната сигурност. И изобщо за националната сигурност на страната. И изведнъж се оказва, че те са продали на „Газпром“ 20 процента от капацитета си за съхранение на газ. Което многократно показа, че тя не е търговска, а политическа организация, способна да спре или да пусне газ с решение на Путин. И този сезон спря; от април Газпром не е изпомпвал нищо в своите германски подземни хранилища. Поради това имаше напрежение на пазара. Нека бъдем откровени, според мен това е предателство на националните интереси: кой в Германия е допуснал стратегически важен актив да премине в ръцете на потенциален враг? И сега се оказва, че не потенциален, а истински враг. Кой изнудва Европа, като казва: ще ви замразим, ако не се съгласите с премахването на антитръстовите правила по отношение на „Северен поток 2“. Ето докъде се стигна“.
Диктатура на матрьошката
Няколко са причините да увеличаване цените на газа, отговаря Михаил Крутихин на съответния въпрос. „Всичко започна от факта, че на пазара газовите потоци се насочиха към Азия. Втечненият природен газ от различни страни, от Нигерия и Алжир до Катар и САЩ, отиде в Азия, където цените се повишиха поради проблеми с доставките от Австралия, които бяха климатични, метеорологични условия и много други. Търговците, които купуват и получават втечнен природен газ от фабрики в различни страни, изтеглиха всичките си превозвачи на втечнен природен газ в Азия. В Европа го осъзнаха и казаха: о-о, трябва да вдигнем цените, за да привлечем поне част от този газ тук. Цените се покачиха. И тогава „Газпром“ се включи.
Какво прави „Газпром“? Първо, той обявява, че няма да изпомпва газ в подземни хранилища. Ако по-рано редовно ги попълваше всяка година, когато имаше много газ, и продаваше този газ на потребителите през зимата, сега той реши да го остави на нулата. Второ, той казва: съжалявам, вече няма да продавам газ на моите електронни платформи за цялото четвърто тримесечие, цялата зима и цялата следваща 2022 г. Тоест няма да ви дадем допълнителни обеми газ в допълнение към съществуващите договори, които бяха сключени по-рано, въпреки че те се дават всяка година. Преди това „Газпром“ имаше много добра печалба. Той отказва да печели, отказва да продава допълнителни обеми и рязко намалява изпомпването през Украйна към Европа. Тоест, ако в началото на миналата година през Украйна минаваха 186 милиона кубически метра на ден, то когато възникна конфликтът (минават) 70 милиона. А сега още по-малко, около 37 милиона на ден. Тогава той започна да блокира, а сега напълно блокира потока на газ през Беларус и Полша. И в Европа се сепваха: може да няма достатъчно газ! Но, всъщност, изпреварвам нещата, газът ще стигне, ще преживеят зимния сезон.
Но когато „Газпром“ обявява „ще ви замразим“ на всеки два дни и президентът Путин казва на целия свят по телевизията: знаете, ние сме готови да ви дадем допълнително газ, но този газ трябва да премине през „Северен поток 2“, то това е изнудване. Има повече от достатъчно мощности за доставка на газ през Украйна, през Беларус с Полша. „Газпром“ има повече от достатъчно запаси от газ. Но ние искаме да се откажат от антитръстовите си правила и да позволят на „Газпром“ да има монопол в тази област. Това е изнудване, формулирано много ясно. И, разбира се, цените се покачиха. Тогава спекулантите се присъединиха към финансовия пазар, където се въртят финансови инструменти като фючърсни договори, опции, спредове и прочее. Всички тези фактори доведоха до ситуация, наподобяваща газова война.
Вече казах, че това е война на матрьошки. „Северен поток 2“ е специален случай за „Газпром“, който настоява Европа да се откаже от антитръстовите си правила. Втората кукла на матрьошката е хибридна война срещу Украйна, желанието да се лиши от транзита на газ, в допълнение, ограниченията за доставка на въглища, доставката на електроенергия, включително през Беларус. Тоест това е атака срещу съседна държава. И когато Русия започне да проявява нрава си към Европа („замръзва“), за да демонстрира, че командва тук на пазара на газ – това е по-голяма матрьошка. Следващата е позицията на Русия, която се състои в противодействие на „зеления преход“. Русия е формулирала официална доктрина за енергийна сигурност, която гласи, че всички възобновяеми източници са заплаха и рискове за Русия. Развитието на модерни енергийни технологии не е стимул, а заплаха! Тоест искаме да продължим да произвеждаме и търгуваме с въглеводородни суровини – въглища, нефт и газ. Това е противодействие на общата тенденция в енергетиката и технологиите по света.
А най-голямата матрьошка е руската политическа система, която се противопоставя на политическата система на повечето европейски държави. Тоест, това е война на диктаторски режим с демокрацията“, обобщава енергоспециалистът.
Той е убеден, че „Газпром“ губи пари. „По унгарския договор той вече загуби от изпомпването на газ, тъй като трябва да плати 4,5 пъти повече за транспорта. В края на 2014 г., в началото на 2015 г., тоест само за шест месеца, той прекъсна доставките на газ за Европа три пъти, защото руското ръководство не беше доволно от факта, че европейски търговци, търговски компании, продават газ на Украйна. Те продават газ, който са закупили не само от Русия, но и от Норвегия, Алжир, САЩ. Но в Москва бяха много обидени. Тези шест месеца наполовина намалени доставки струват на „Газпром“ 4,5 милиарда евро. Когато съкращава доставките сега, отказвайки нови допълнителни договори, той е приблизително пада нивото на миналата година. Пропуснатите печалби са трудни за количествено определяне. Но това са милиарди и милиарди.
Михаил Крутихин се спира и на въпроса защо Европа се оказа токова зависима от руския газ и не потърси други енергоизточници. „Що се отнася до зависимостта, има няколко причини. Първата е напълно обективна. „Газпром“ има много газ, който може да продаде. Цената на производството му все още не е много висока. Напълно възможно е дори да намалите цената някъде и пак да има печалба. "Газпром" може доста лесно да купи мнението на отделните европейски страни, като им предоставя отстъпки при доставките на газ. Това се е случвало вече много пъти. Или обратното - надуване на цените, когато „Газпром“ не е третиран много добре. Освен това вече има готова инфраструктура за доставка. Има икономически съображения: конкурентоспособността на руския газ все още е по-висока от тази на американския втечнен газ, например, или на газа от Катар. Може да се играе на това.
Има и една много важна характеристика в отношенията на „Газпром“ с потребителите на газ в Европа - това, което се нарича "шрьодеризация". В много страни той има мощно лоби. Последният поразителен пример е България. Има фирма „Булгаргаз“, като национална компания, тя трябва да снабдява страната с газ. Тя дори подписа договор с Азербайджан за доставка на милиард кубически метра годишно, така че една трета от необходимия газ да се получава от Азербайджан вместо от „Газпром“. И тогава агентите на „Газпром“ вътре в България се събудиха и започнаха да забавят полагането на газопровод, който да свързва България с Гърция, която получава азербайджански газ и откъдето той отива по-нататък към Италия. Има споразумение с Турция, че ще доставят абсолютно спокойно азербайджански газ за България по т. нар. Балкански газопровод. И така, за да нарушат азербайджанския договор, те прибягнаха до некрасив метод: започнаха да публикуват условията на този азербайджански търговски договор, според които цената е два или три пъти по-ниска от сегашната цена на „Газпром“ в България. Тоест удариха себе си! Тъй като правилата за поверителност бяха нарушени, вече възникнаха проблеми с азербайджанците и това очевидно е вдъхновено от лобито на „Газпром“.
Същото е в Сърбия, в Унгария и в други страни. Как можеха да оставят своето стратегически важно съоръжение в Германия на разположение на „Газпром?!“ Ето я, така наречената „шрьодеризация“ – това са или корумпирани, или недалновидни политици, които взимат решения в европейските държави. И когато в Германия започнаха да питат защо не налагате санкции, да речем, срещу „Северен поток 2“, Меркел ясно отговори: това могат да бъдат само единни общоевропейски санкции. Германия сама няма да прибягва до никакви санкции. Тя каза същото на Байдън, когато се срещна с нея, преди да напусне канцлерския пост.
А какви са европейските санкции? В Европа няма солидарност спрямо Русия и „Газпром“. Когато през декември 2019 г. „Газпром“ бе принуден да седне на масата за преговори с украинците и да подпише договор за транзит, Конгресът на САЩ трябваше да се намеси и да заплаши със санкции. И „Газпром“ седна на масата и подписа транзитно споразумение с Украйна, според което трябва да изпомпва 60 милиарда кубически метра газ през Украйна през първата година и 40 милиарда кубически метра газ годишно през следващите четири години, за да се поддържа украинската газопреносна мрежа в работно състояние“.
Михаил Крутихин разглежда и въпроса как в момента стоят нещата със „Северен поток 2“- Германското правителство казва, че за да се забрани „Северен поток 2“, тоест да се спре търговски проект по политически причини, са необходими извънредни условия. Форсмажорни обстоятелства като революция или военна агресия. Нещо много сериозно. Сега всички чакат решението на германската правителствена организация, която отговаря за регулирането на газовите и електрическите мрежи в Германия. Тя трябва да сертифицира този проект, да му даде разрешение да започне работа. Съгласно правилата, операторът на проекта трябва да бъде компания, работеща в юрисдикцията на Германия, с прозрачни тарифи, отчитаща се пред европейските регулатори. А „Газпром“ настоява, че това трябва да е компания, регистрирана в Швейцария, в кантона Цуг. Това е 100% компания на „Газпром“. А „Газпром“ отказва да направи каквото и да било. Имам само едно обяснение за това: Проекта е средство за натиск на Русия върху Европа.
Как Европа да си махне газовата игла
„Доставките на газ ще бъдат сериозен проблем, каза анализаторът, разсъждавайки за въздействието на евентуални антируски санкции. „Русия няма да получи пари за продажба на газ в Европа. Когато Путин казва, че ще изпратим този газ на китайците, това са желания, които не са подкрепени с нищо. Китайците все още не са се съгласили и не знам дали ще се съгласят да доставят газ в по-голям обем от договореното по (проекта) „Сила на Сибир-2“, което е за 38 милиарда кубически метра годишно. И ние изпращаме около 170 млрд. годишно в Западна Европа. Следователно Китай не е заместител на европейския пазар. Когато ни казват, че много скоро ще произведем и изнесем 130-140 милиона тона втечнен газ, това е нереалистично. Реалистичен максимум от 75 милиона тона, тоест наполовина по-малко. Затова мисля, че „Газпром“ и Русия ще имат проблеми с бюджета.
Ако „Газпром“ спре доставките на газ за Европа през зимата, редица европейски страни ще имат проблеми. Западна Европа ще се справи без руски газ. Германия ще пострада минимално. Страните в Централна Европа ще пострадат. И на няколко пъти вече бяха издадени резолюции на Европейската комисия и на Европейския парламент, в които се казваше, че трябва да се вземат спешни мерки за гарантиране на енергийната сигурност на Европа.
Какви са мерките? Първата е диверсификация на доставчиците. Не маршрути - вместо Украйна има други маршрути, а именно доставчици. Тъй като „Газпром“ е ненадежден доставчик, той е затварял многократно клапаните на газопроводите по политически причини. Резолюцията конкретно казва, че е необходимо да се доставят от Каспийския регион, от източното Средиземноморие. Следва изграждането на мрежа от терминали за приемане на втечнен природен газ, тъй като в някои части на Европа няма достатъчно такива. Трябват ни нови. Сега капацитетът на терминалите в Турция се разширява. Вторият терминал ще бъде построен в Гърция. В Литва е построен терминал. Най-вероятно Полша ще се споразумее за втори терминал. Германия мисли за изграждане на три терминала. Но има още един момент в тези резолюции: създаването на система за бързо реагиране на всякакви проблеми от „Газпром“. Тоест изграждането на интерконектори – газопроводи през границите на страните членки на ЕС, така че газът да може да се пренася от една част на Европа в друга. И това е много забавено, както виждаме в примера на България“.
На въпроса дали беларуският президент Александър Лукашенко може да спре руския газ за Европа, Михаил Крутихин отговори, че газопроводите през Беларус не й принадлежат, те са собственост на „Газпром“. Как може той да направи това без съгласуване с Москва?“
Енергийният експерт обяснява кой какво плаща за руския газ: Сега минималната цена, $170 за хиляда кубически метра, се плаща от Сърбия, Беларус, Армения. Когато Армения не можеше да плаща за газ, тя плащаше със своите активи, така че „Газпром“ притежава цялата газова индустрия и разпределителната система там и по същество доставя газ за себе си. Китайците плащат, разбира се, 170 долара, те имат такива условия с „Газпром“, така че „Силата на Сибир“ никога няма да бъде печеливша. В Германия има различни консуматори на газ, там в същия момент беше от 230 до 270 долара. Но например в България 510 долара, има специални отношения с фирма Булгаргаз“.
